Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истински кошмар за новия тотомилионер в Смолян, дебнат го шпиони
  • Новини

Истински кошмар за новия тотомилионер в Смолян, дебнат го шпиони

Иван Димитров Пешев април 16, 2023
jackcaksdkasodasdk.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Смолян се вълнува вече трети ден от новината на седмицата, а може би на годината за града. Местен удари феноменален джакпот от тотото. Но още не се е показал публично!

Собственик на абонаментен фиш от тото пункт в Смолян стана 120-ият тото милионер в България. Печелившите числа му донесоха печалба от над 8,5 млн. лева.

Все още не е ясно името на късметлията. Той е спечелил в четвъртък вечер голямата сума. Тотопунктът, в който е пуснат печелившият фиш, се намира в центъра на смолянския квартал „Устово“, съобщава в репортаж bTV.

Георги Янев пуска тото от много години, печелил е неведнъж. „Да е жив и здрав, да ги харчи, защото и аз имам, но нямам време за харчене. Взимал съм доста, взимал съм 372 000 лв. Като приключи вече деноминацията, тогава ги получих“, разказва Георги.

Въпросът кой е новият милионер вълнува всички в квартал „Устово“, но името все още остава загадка.

„Който има късмет, той ги печели. Аз имах един билет, дъщерята каза – в Смолян са паднали милионите. Проверявах, но няма нищо. Пожелавам му да е жив и здрав“, казва жена от квартала.

Редовните посетители на кафенето срещу тотпункта следят изкъсо кой влиза вътре и вече имат предположения кой е печелившият. Надяват се да почерпи.

„Понякога си мисля, че съм продавач на надежда“, казва Стела Бичокова. От седем години работи в тотопункта в квартал „Устово“. Тя не знае точно кога е пуснат печелившият билет.

„Снощи разбрах, че е паднал в Смолян, не очаквах, че е в нашия пункт. Ето, че стават чудеса, особено на големи празници. Радвам се за клиентите. Пунктът ни е доста печеливш напоследък.

Преди две седмици имаше джакпот. Падали са се няколко пъти петици. Доста пъти хора печелят сравнително големи суми от билетчетата от порядъка на 1000 лв. Най-високата сума от билет, която е падала при мен, е 5000 лв.“, разказа Стела Бичокова.

Този джакпот е четвъртият по големина в историята на Българския спортен тотализатор
По правилата на Българския спортен тотализатор фишът трябва да бъде представен в централата в София, след което ще бъде изплатена сумата поетапно в рамките на 7 години, като първоначално се дават 250 000 лв.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В този град можете да си купите апартаменти доста по-евтино – ето как
Next: Честито! Певицата Камелия стана майка на връх Великден

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.