Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истински кошмар за новия тотомилионер в Смолян, дебнат го шпиони
  • Новини

Истински кошмар за новия тотомилионер в Смолян, дебнат го шпиони

Иван Димитров Пешев април 16, 2023
jackcaksdkasodasdk.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Смолян се вълнува вече трети ден от новината на седмицата, а може би на годината за града. Местен удари феноменален джакпот от тотото. Но още не се е показал публично!

Собственик на абонаментен фиш от тото пункт в Смолян стана 120-ият тото милионер в България. Печелившите числа му донесоха печалба от над 8,5 млн. лева.

Все още не е ясно името на късметлията. Той е спечелил в четвъртък вечер голямата сума. Тотопунктът, в който е пуснат печелившият фиш, се намира в центъра на смолянския квартал „Устово“, съобщава в репортаж bTV.

Георги Янев пуска тото от много години, печелил е неведнъж. „Да е жив и здрав, да ги харчи, защото и аз имам, но нямам време за харчене. Взимал съм доста, взимал съм 372 000 лв. Като приключи вече деноминацията, тогава ги получих“, разказва Георги.

Въпросът кой е новият милионер вълнува всички в квартал „Устово“, но името все още остава загадка.

„Който има късмет, той ги печели. Аз имах един билет, дъщерята каза – в Смолян са паднали милионите. Проверявах, но няма нищо. Пожелавам му да е жив и здрав“, казва жена от квартала.

Редовните посетители на кафенето срещу тотпункта следят изкъсо кой влиза вътре и вече имат предположения кой е печелившият. Надяват се да почерпи.

„Понякога си мисля, че съм продавач на надежда“, казва Стела Бичокова. От седем години работи в тотопункта в квартал „Устово“. Тя не знае точно кога е пуснат печелившият билет.

„Снощи разбрах, че е паднал в Смолян, не очаквах, че е в нашия пункт. Ето, че стават чудеса, особено на големи празници. Радвам се за клиентите. Пунктът ни е доста печеливш напоследък.

Преди две седмици имаше джакпот. Падали са се няколко пъти петици. Доста пъти хора печелят сравнително големи суми от билетчетата от порядъка на 1000 лв. Най-високата сума от билет, която е падала при мен, е 5000 лв.“, разказа Стела Бичокова.

Този джакпот е четвъртият по големина в историята на Българския спортен тотализатор
По правилата на Българския спортен тотализатор фишът трябва да бъде представен в централата в София, след което ще бъде изплатена сумата поетапно в рамките на 7 години, като първоначално се дават 250 000 лв.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В този град можете да си купите апартаменти доста по-евтино – ето как
Next: Честито! Певицата Камелия стана майка на връх Великден

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.