Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Историята на Владо, който намери 140 бона и ги върна-Ето какво точно е направил дядото и снимка на несесера с парите
  • Новини

Историята на Владо, който намери 140 бона и ги върна-Ето какво точно е направил дядото и снимка на несесера с парите

Иван Димитров Пешев юни 14, 2022
vldaistoriqiqr.jpg

37-годишен мъж от София откри и върна 140 000 лева на собствениците им. Крупната сума е принадлежала на възрастно семейство, което цял живот е спестявало, за да може да купи жилище на внуците си.

Историята разказва БНТ!

В един съботен дъждовен ден, подобен на днешния, Владимир Симеонов спира на паркинг пред строителен обект в квартал Бояна.

На земята намира несесер, който първоначално помислил, че е на някой от работниците.

Не можех да повярвам какво има вътре. Виждам парите. Не знам колко са. Първата ми мисъл беше, че те ще стигнат до собственика. Независимо къде са те в момента и колко много се притесняват, казва Владимир.

Несесерът се оказва пълен с евро – общо 70 хиляди. Владимир разказва, че веднага се прибрал вкъщи, но не казал дори на семейството си. Мъжът бил твърдо решен, че ще издири собствениците. Пуснал и статус във Фейсбук групата на квартала.

БНТ: Не се ли подадохте на изкушението да запазите парите? Това са доста пари.

Владимир Симеонов: Не, казвам го с чисто сърце. Дори не ми мина през ума това нещо. Тези пари пристигат при мен не защото съм ги изработил, не защото съм направил нещо за тях. Това не са пари, които трябва да задържа.
Малко след като прибрал парите на сигурно място, Владимир все пак решил да се върне на паркинга. Там забелязал възрастно семейство. На въпроса какво правят тук – жената отговорила, че са загубили целия си живот. Изгубените 70 000 евро се оказали всичките спестявания събирани с години за апартамент на внуците.

Нито за миг Владимир не се усъмнил, че това са хората, които издирва.

Бяха гравирани четири имена. Издълбани в самия несесер. Това бяха четирите имена на техните внуци. Той ми ги цитира без дори да съм му казвал да опише обекта. Жестът, който направи човек в момента, в който му предадох несесера беше следният.

Бръкна, извади една от пачките без да поглежда каква е. Сгъна я й я издърпа. Толкова банкноти колкото издърпа ми ги даде.
Владимир не приел парите. С примера си младият мъж желае да покаже на 7-годишната си дъщеря, че моралът и доброто сърце са по-ценни от парите.

В момента, в който споделих какво съм направил първите думи на дъщеря ми бяха – тате ти си направил добро без аз да участвам в него. Парите не са всичко. Това искам да разберат хората. В днешно време обществото е станало силно обвързано само с парите. Пари, пари, пари … но не всичко е пари обаче.
Аз имам едно обяснение защо се случи това нещо. Защото те са били добри през живота си. Те са правили добро и това нещо им се връща в такъв труден момент. Това е посланието, което искам да кажа на хората. Правете добро без да очаквате нещо. Това ще ви се върне в труден момент, казва Владимир.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Днес Ви питаме: Колко трябва да бъде заплатата на 1 депутат?
Next: Жена влезе да пазарува в столичен супермаркет, но стана свидетел на нещо много жестоко

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.