Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Историята на Сашко припомни случая с 4-годишния Абди от якорудското с. Бунцево, оцелял в гората 7 денонощия
  • Новини

Историята на Сашко припомни случая с 4-годишния Абди от якорудското с. Бунцево, оцелял в гората 7 денонощия

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2022
abdidaisdiasidas.jpg

Историята на 12 -годишния Сашко от Перник, който оцеля в гората 8 дни, и бе намерен жив и здрав ,припомни история, за която и до днес си спомнят в Якорудско.

През 2001 година, 4- годишния Абди Абгьов от село Бунцево изчезна от колата на родителите си, които го оставили да спи там, докато косят . 7 деноношия детето бе неоткриваемо.

Районът бе обходен от десетки полицаи, войници, планински спасители и над  500 доброволци. Но нямаше и следа от Абди. Ден ,след ден.

На осмия ден берачи на билки откриха момчето случайно. Оказа се ,че   се е отклонило на 15 км от мястото, от където е изчезнало, на около 2200 м надморска височина, близо до хижа „Македония“.

Не изпускай тези оферти:

Абди Абгьов е открит  силно дехидратиран.

Никой не можеше да повярва, че този 4- годишен, малък мъж е оцелял сам в гората. Пил е вода от потоци, ял е горски плодове и е успял да се справи.

Малкият бе настанен в болница за кратко. Веднага след случилото се родителите му напуснали селото и се изнесли в Пловдив, където Абди учи и следва. Днес е емигрант в Испания.

П. Попов

Още за случая Сашко:

„Прегръщам сина си! Прекланям се пред близките ми приятели, които бяха до мен през цялото време, пред всички хора, които денонощно търсеха, както и пред тези, които горещо се молеха“, написа снощи във Фейсбук Александър Цветанов, баща на 12-годишното дете, което изчезна на 11 ноември и беше намерено вчера, предаде БТА. 

„Поклон пред упоритостта на директора и заместник-директора на полицията в гр. Перник – Г-н Млеканов и Г-н Николов,

които заявиха че никога няма да се откажат. Поклон пред Кмета на гр. Перник Г-н Владимиров, който съдействаше по всевъзможни начини. А за хората с криле Веселин и Милко – делтапланеристите, които го намериха – благословени да сте! Благодаря ви от цялото си сърце! Бог е велик!“, пише бащата.

По-рано с друг пост той съобщи, че детето се чувства добре и благодари на всички. 

12-годишният Александър от Перник беше намерен на 19 ноември, след повече от седмица издирване. Детето изчезна на 11 ноември при разходка в местната планина Голо бърдо. В мащабната акция по издирването му се включиха служители на МВР, планински спасители и над 9000 доброволци.

Момчето беше открито от двама доброволци – Милко Михалков и Веселин Георгиев, от местен клуб по делта- и парапланеризъм. Сашко е настанен в болница „Пирогов“. Той е в стабилно състояние, каза служебният министър на здравеопазването Асен Меджидиев, който беше в болницата и се срещна с бащата и детето. 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия ни разтърси! Откриха мъртъв бившия полицай Димитър
Next: Григор Лилов: Защо ни лъжат за това какво се е случило със Сашко?

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.