Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Историята на Сашко припомни случая с 4-годишния Абди от якорудското с. Бунцево, оцелял в гората 7 денонощия
  • Новини

Историята на Сашко припомни случая с 4-годишния Абди от якорудското с. Бунцево, оцелял в гората 7 денонощия

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2022
abdidaisdiasidas.jpg

Историята на 12 -годишния Сашко от Перник, който оцеля в гората 8 дни, и бе намерен жив и здрав ,припомни история, за която и до днес си спомнят в Якорудско.

През 2001 година, 4- годишния Абди Абгьов от село Бунцево изчезна от колата на родителите си, които го оставили да спи там, докато косят . 7 деноношия детето бе неоткриваемо.

Районът бе обходен от десетки полицаи, войници, планински спасители и над  500 доброволци. Но нямаше и следа от Абди. Ден ,след ден.

На осмия ден берачи на билки откриха момчето случайно. Оказа се ,че   се е отклонило на 15 км от мястото, от където е изчезнало, на около 2200 м надморска височина, близо до хижа „Македония“.

Не изпускай тези оферти:

Абди Абгьов е открит  силно дехидратиран.

Никой не можеше да повярва, че този 4- годишен, малък мъж е оцелял сам в гората. Пил е вода от потоци, ял е горски плодове и е успял да се справи.

Малкият бе настанен в болница за кратко. Веднага след случилото се родителите му напуснали селото и се изнесли в Пловдив, където Абди учи и следва. Днес е емигрант в Испания.

П. Попов

Още за случая Сашко:

„Прегръщам сина си! Прекланям се пред близките ми приятели, които бяха до мен през цялото време, пред всички хора, които денонощно търсеха, както и пред тези, които горещо се молеха“, написа снощи във Фейсбук Александър Цветанов, баща на 12-годишното дете, което изчезна на 11 ноември и беше намерено вчера, предаде БТА. 

„Поклон пред упоритостта на директора и заместник-директора на полицията в гр. Перник – Г-н Млеканов и Г-н Николов,

които заявиха че никога няма да се откажат. Поклон пред Кмета на гр. Перник Г-н Владимиров, който съдействаше по всевъзможни начини. А за хората с криле Веселин и Милко – делтапланеристите, които го намериха – благословени да сте! Благодаря ви от цялото си сърце! Бог е велик!“, пише бащата.

По-рано с друг пост той съобщи, че детето се чувства добре и благодари на всички. 

12-годишният Александър от Перник беше намерен на 19 ноември, след повече от седмица издирване. Детето изчезна на 11 ноември при разходка в местната планина Голо бърдо. В мащабната акция по издирването му се включиха служители на МВР, планински спасители и над 9000 доброволци.

Момчето беше открито от двама доброволци – Милко Михалков и Веселин Георгиев, от местен клуб по делта- и парапланеризъм. Сашко е настанен в болница „Пирогов“. Той е в стабилно състояние, каза служебният министър на здравеопазването Асен Меджидиев, който беше в болницата и се срещна с бащата и детето. 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия ни разтърси! Откриха мъртъв бившия полицай Димитър
Next: Григор Лилов: Защо ни лъжат за това какво се е случило със Сашко?

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.