Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Казвам се Евгения и никога повече няма да си мълча, но няма и да говоря
  • Новини

Казвам се Евгения и никога повече няма да си мълча, но няма и да говоря

Иван Димитров Пешев ноември 3, 2022
evevgeniq.jpg

Жестоко убитата млада жена и майка – Евгения, сякаш за последно проговори…

Тя „възкръсна“ за кратко, но и завинаги, чрез покъртителното излияние на Ева Колева.

С последните си думи, Евгения ни разтърси, тя вика силно без глас в съзнанието ни, като да ни предупреди и изкаже всичко онова, което приживе не успя.

 

Не изпускай тези оферти:

Публикуваме целия разказ на Ева Колева без радакторска намерса:

Почивай в мир, мило момиче!

„Казвам се Евгения.

Аз съм млада, възпитана и скромна. Имам кестенява коса, но за годежа си с бъдещия си съпруг, се изрусих.

Имам големи, честни очи, но вече нищо не виждам с тях.

Очите ми вече са слепи.

Аз съм образована, имам прилична работа и планове за живота си. Мечтая след сватбата да имам дете, да си вземем жилище, да го обзаведем.

 

За обзавеждането за детска стая не се тревожа, родителите на съпруга ми ще ни помогнат.

Те са толкова мили с мен, наистина!

Майката на бъдещия ми съпруг ме посрещна с домашна питка, постла ми легло в дома си.

Баща му ме изпрати в куфар.

Когато все още имах глас, исках да изляза на балкона на семейния ни апартамент и да викам.

Да викам, колкото ми държи гласа.

Исках да ви предупредя, мили мои съседки, вие, на които гаджетата ви ви дърпат за косата грубо и недодялано по време на секс.

Те не го правят за ваше удоволствие, мили момичета. Те просто ви насилват.

Вие, чиито мъже удрят с юмрук по масата, когато се изсмеете на шегата на известен актьор по телевизията. Те после ще ви нарекат „долен боклук“ и ще стоварят юмрука в корема ви.

Вие, които треперите над всяка супа, която сте готвили, за да се хареса на мъжа ви. А той демонстративно бута чинията и казва „не съм гладен“.

Разбира се, че не е гладен за глупавата ви супа. Гладен е за това по-късно вечерта да ви я излее във врата, да я разсипе по стената и пода и да ви заплаши, че вие, мили момичета, сте следващите.

Вие, които никога не бихте признали, че мъжа ви стиска китката ви по силно понякога, че ви прави скандали заради работните ви срещи, че ви излива чашата в лицето, защото тази вечер в ресторанта, сте погледнали приятеля му и сте се усмихнали вежливо.

Вие, мили съседки, майки, сестри, любими и приятелки,

 

НЯМАТЕ ПРАВО ДА СТЕ ВЕЖЛИВИ!

НЯМАТЕ ПРАВО ДА СЕ УСМИХВАТЕ!

НЯМАТЕ ПРАВО ДА СТЕ КРАСИВИ!

и да сте живи също нямате право.

Ревността се просмуква през сватбените ви чаршафи и се слива с лигите, течащи по устата на този мъж до вас.

Кръвта ви вече тече по кокалчетата на юмруците му.

Сълзите ви поливат моите мушката на балкона.

Добри хора ще отгледат детето ни, вашето, моето и на още някое момиче.

Институциите ще разследват.

Ще има присъди.

Ще има и наказания.

 

Само мен, Евгения от Перник, няма да ме има, защото вече съм в куфар.

И това не е най-лошото.

Най-лошото е, че гласът ми не се чува, защото го заглушава мълчание, омотано 4 пъти със стреч фолио.

P.S. Казвам се Евгения.

И никога повече няма да си мълча,

но няма и да говоря.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Много силно земетресение удари до България! Усети се и в много наши градове
Next: ЯКА ПРОМОЦИЯ! Пастърма за 112 лв. килото в Кауфланд

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.