Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какви лекарства да взимаме при „Омикрон“
  • Новини

Какви лекарства да взимаме при „Омикрон“

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2022
Какви лекарства да взимаме при „Омикрон“

Лекарят и телевизионен водещ Александър Мясников изброи мерките, които трябва да се предприемат при откриване на първите симптоми на омикронния щам на коронавирус

Лекарят отбеляза, че новият щам на COVID-19 е изключително заразен. Според него мутацията предизвиква клинични прояви на остро респираторно заболяване, предава zdrave.to

В същото време, както уточни Мясников, усложненията са много по-рядко срещани при омикрон, отколкото при други щамове на коронавирус.

„Всички ще се разболеем от омикрон по един или друг начин – някой безсимптомно, друг киха и кашля“, каза той.

Специалистът посъветва да не се притеснявате много заради високата температура. „Вирусът спира да се възпроизвежда при температура от 38 градуса и повече“, каза той. На всички, които не понасят такава температура, Мясников препоръчва приема на парацетамол.

Той припомни, че дневната доза от това лекарство не трябва да надвишава три грама. Ако при използване на този антипиретик температурата остане същата, това е причина за консултация с лекар.

Телевизионният водещ предупреди и за употребата на аспирин, волтарен, ибупрофен, нурофен и други нестероидни противовъзпалителни средства. Според него тези лекарства предизвикват много странични ефекти и са особено опасни за деца, бременни жени и възрастни хора. Ако обаче употребата на тези лекарства не може да бъде избегната, то в същото време те трябва да започнат да приемат лекарства, които предпазват стомашната лигавица, отбеляза лекарят.

При хрема Мясников препоръчва изплакване на носа със солеви разтвори. Както уточни лекарят, те могат да бъдат закупени в аптека или приготвени у дома – добавете половин чаена лъжичка сол към чаша преварена вода. „Ако решите да прибягвате до вазоконстрикторни капки, имайте предвид, че те бързо предизвикват пристрастяване и не трябва да се използват повече от три до пет дни“, предупреди специалистът.

Таблетки за смучене, както и хлорхексидин и мирамистин, ще помогнат за облекчаване на болката и възпалено гърло, добави лекарят. В същото време Мясников призова да не приема антибиотици без лекарско предписание. Той обясни, че тези лекарства са ефективни само при бактериални заболявания и са безполезни при вирусни инфекции. Освен това, поради неправилна употреба на тези лекарства, пациентът може да развие резистентност към тях, каза той.

Continue Reading

Previous: Изкупиха минералната вода в супермаркет в Пловдив! Оказа се пивка ракия
Next: 840 лв. месечно ще дават на всеки пълнолетен българин, без значение дали работи

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.