Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво означава името на град Истанбул?
  • Новини

Какво означава името на град Истанбул?

Иван Димитров Пешев декември 2, 2023
idgsndgnsdfgregfdgdfg.png

С какво свързвате Истанбул? Град, разположен на два континента, столица на четирите най-големи световни империи и най-големият град в Европа. Населението на Истанбул за 2022 г. е 15 милиона, което го поставя начело в класацията за най-голям по население град в Стария континент.

След него се нареждат Москва, Лондон, Санкт Петербург, Берлин, Мадрид… Истанбул е петият по големина град в света след Шанхай, Мумбай, Карачи и Делхи. Столица на 4 империи През своето почти 16-вековно съществуване Истанбул е бил столица на четири големи империи: Римска, Византийска, Латинска, Османска.

Имената на Истанбул През дългата си история градът е сменил над 40 имена, от които 18 по време на Османска империя. Ето най-популярните от тях:

Лигос Това не толкова известно име се смята за най-старото име на града, вероятно от тракийски произход. Селище с това име се появява на Сарайбурну, близо до двореца “Топкапъ” между XIII-XI в. пр.н.е. Византион Най-популярното име на града е Византион, основан от гръцки колонисти от Мегара през 667 г. пр.н.е. на името на техния цар Визас.

Много по-късно оттук произлиза името на Византия, известна в западната история като Източна Римска империя. Самият град, вече под друго име, става столица на Византия. За първи път името “Византийска империя” се споменава през 1555 г. от немския историк Йеронимус Волф. Августа Антония Градът носи за кратко това име през III в. в чест на Антонин Август (бъдещия император Каракала), син на римския император Септимий Север, завладял града в периода 193-211 г.

Нова Рома “Нов Рим” След като е избран за нова имперска столица от император Константин Велики и цялостното му преустройство, през 330 г. Византион е прекръстен на Секунда Рома, което означава “Втори Рим”. От V в. се появява и името “Нова Рома”, което означава “Нов Рим”. Тези две имена се използват за кратко време и градът отново се нарича с името на своя основател. Константинопол Градът става най-известен с името Константинопол (Градът на Константин) в чест на Константин Велики.

За първи път това име се използва по време на управлението на император Теодосий II (408-450 г). Това е официалното име на града през византийския период, както и най-популярното име, с което градът е известен на Запада до началото на XX в. Използва се, когато градът е столица на Османската империя до създаването на Република Турция. В османския период името е променено на Константиние, което също означава “град на Константин”.

Това е официалното име по време на Османската империя, с изключение на кратък период в края на XVIII и началото на XIX в., когато Мустафа III забранява името Константиние и заповядва върху монетите да се постави името “Исламбол”. Какво означава името на град Истанбул?

Исламбол е народна етимология на Истанбул, което означава “пълен с ислям”. Исламбол се появява скоро след завоеванието в XV в., а някои източници от XVII в. като Евлия Челеби, например, твърдят, че това е обичайното турско име на града На 28 март 1930 г. градът официално е преименуван от турските власти на Истанбул.

Смята се, че Istanbul е от гръцки произход Εις την Πόλιν („ис тин поли“) или от στην Πόλιν („стин поли“) и означава “в града” или “към града”. Хора, които не знаят гръцки, сливат предлога, определителния член и съществителното в едно цяло, което се приема като собствено име. Така се появява днешното име Истанбул.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Усетихте ли го преди минути? Земетресение много близо до София
Next: Куркумaтa c вoдa лeкувa щитoвиднaтa жлeзa, мoзъкa и чeрния дрoб

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.