Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво означава името на град Истанбул?
  • Новини

Какво означава името на град Истанбул?

Иван Димитров Пешев декември 2, 2023
idgsndgnsdfgregfdgdfg.png

С какво свързвате Истанбул? Град, разположен на два континента, столица на четирите най-големи световни империи и най-големият град в Европа. Населението на Истанбул за 2022 г. е 15 милиона, което го поставя начело в класацията за най-голям по население град в Стария континент.

След него се нареждат Москва, Лондон, Санкт Петербург, Берлин, Мадрид… Истанбул е петият по големина град в света след Шанхай, Мумбай, Карачи и Делхи. Столица на 4 империи През своето почти 16-вековно съществуване Истанбул е бил столица на четири големи империи: Римска, Византийска, Латинска, Османска.

Имената на Истанбул През дългата си история градът е сменил над 40 имена, от които 18 по време на Османска империя. Ето най-популярните от тях:

Лигос Това не толкова известно име се смята за най-старото име на града, вероятно от тракийски произход. Селище с това име се появява на Сарайбурну, близо до двореца “Топкапъ” между XIII-XI в. пр.н.е. Византион Най-популярното име на града е Византион, основан от гръцки колонисти от Мегара през 667 г. пр.н.е. на името на техния цар Визас.

Много по-късно оттук произлиза името на Византия, известна в западната история като Източна Римска империя. Самият град, вече под друго име, става столица на Византия. За първи път името “Византийска империя” се споменава през 1555 г. от немския историк Йеронимус Волф. Августа Антония Градът носи за кратко това име през III в. в чест на Антонин Август (бъдещия император Каракала), син на римския император Септимий Север, завладял града в периода 193-211 г.

Нова Рома “Нов Рим” След като е избран за нова имперска столица от император Константин Велики и цялостното му преустройство, през 330 г. Византион е прекръстен на Секунда Рома, което означава “Втори Рим”. От V в. се появява и името “Нова Рома”, което означава “Нов Рим”. Тези две имена се използват за кратко време и градът отново се нарича с името на своя основател. Константинопол Градът става най-известен с името Константинопол (Градът на Константин) в чест на Константин Велики.

За първи път това име се използва по време на управлението на император Теодосий II (408-450 г). Това е официалното име на града през византийския период, както и най-популярното име, с което градът е известен на Запада до началото на XX в. Използва се, когато градът е столица на Османската империя до създаването на Република Турция. В османския период името е променено на Константиние, което също означава “град на Константин”.

Това е официалното име по време на Османската империя, с изключение на кратък период в края на XVIII и началото на XIX в., когато Мустафа III забранява името Константиние и заповядва върху монетите да се постави името “Исламбол”. Какво означава името на град Истанбул?

Исламбол е народна етимология на Истанбул, което означава “пълен с ислям”. Исламбол се появява скоро след завоеванието в XV в., а някои източници от XVII в. като Евлия Челеби, например, твърдят, че това е обичайното турско име на града На 28 март 1930 г. градът официално е преименуван от турските власти на Истанбул.

Смята се, че Istanbul е от гръцки произход Εις την Πόλιν („ис тин поли“) или от στην Πόλιν („стин поли“) и означава “в града” или “към града”. Хора, които не знаят гръцки, сливат предлога, определителния член и съществителното в едно цяло, което се приема като собствено име. Така се появява днешното име Истанбул.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Усетихте ли го преди минути? Земетресение много близо до София
Next: Куркумaтa c вoдa лeкувa щитoвиднaтa жлeзa, мoзъкa и чeрния дрoб

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.