Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво се раздава на Месопустна Задушница 2023?
  • Новини

Какво се раздава на Месопустна Задушница 2023?

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2023
ememamsdmasmdasmd.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Днес е Месопустна Задушница, която през 2023
година се пада на 18 февруари.

Датата, на която почитаме мъртвите и се молим задушите
им, се променя всяка година, тъй като зависи от Великденските пости и празници,
но винаги денят е събота.

 

Тази събота ще посетим последните домове на близките, които вече не присъстват
в делника ни и живеят само в душите, сърцата и спомените ни, за да ги почетем,
да си спомним за тях и делата им, да ги споминем, да се помолим за душите им.
За да се отблагодарят на другите, отправящи молитва за техните близки, хората
традиционно им дават подевки.

 

Храната, която раздаваме на Задушница е за живите,
за да се помолят за починалите ни близки, а не за самите мъртви, така че раздайте
я на близки, познати, приятели, бедни, просяци, съседи, а не я оставайте на гроба,
както традиционно правят в някои части от страната. А какво се раздава на Месопустна
Задушница 2023 година разберете сега.

 

Какво се раздава на Месопустна Задушница 2023?

Варено жито със захар е първата храна, която трябва да приготвите за Задушница,
за да раздадете „за Бог да прости“. Житото символизира Възкресението, така че
подаването му на Задушница не е случайно. Живото е и символ на връзката ни със
земята и предците ни, на корените ни, които не трябва да забравяме.

 

Хлябът или солените питки са друго, което следва да присъства в пликовете, които
подавате „за Бог да прости“.

Питата е неразривно свързана с традициите и обичаите
ни, с най-щастливите и най-тъжните моменти от живота ни, така че присъствието
ѝ на Задушница не следва да ни изненадва.

В някои райони слага и пита със свещи
на трапезата, около която се събира семейството след посещение на гробните места,
за да почетат мъртвите. Хлябът в Християнската религия символизира тялото на Христос.

 

Виното, символизиращо кръвта Христова, измила и изкупила греховете на човеците,
също е сред отговорите на въпроса какво се раздава на Месопустна Задушница 2023.
С него се и преливат гробовете – на кръст и с молитва към Бога.

Дребни сладки – те са начинът живите да благодарят на другите живи, че се молят
за душите на близките им, че не са ги забравили и ги споминат.

 

Може да приготвите и храната, която близките ви покойници са обичали приживе.
Няма храна, която да е забранена на тази Задушница за подаване.

Тъй като месото
не се е заговяло – Местни заговезни са на следващия ден – 19 февруари –може да
подадете и месо и местни продукти, ако сте си ги нарекли.

 

Не пропускайте свещите на гроба на починалите, прекадяването с тамян, който символизира
молитвата, и поднасянето на цветя – като символ на неувяхващата обич на живите
към мъртвите дори и след смъртта.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Учител с 10 бона от Стани богат остави Злати Йочев без думи
Next: Стойна Русева от Търново: За месец забравих пародонтозата! Лъжа е, че се лекува само в кабинет (ето метода й)

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.