Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Как да омесим содената питка, така че хем да е постна, хем да бухне двойно в тавичката
  • Без категория

Как да омесим содената питка, така че хем да е постна, хем да бухне двойно в тавичката

Иван Димитров Пешев декември 3, 2024
Screenshot_18

Всички знаем, че по традиция на Бъдни вечер се меси постен хляб – най-често това е содена питка . Често пъти, обаче, резултатът не може да се сравнява с погачата, омесена с
мая.

Соденият хляб не се надига толкова при печенето, а и обикновено коричката му
е дебела, а вътрешността – не твърде пухкава. Днес сме ви приготвили чудесна рецепта
за питка, която хем е постна, хем е пухкава и мека – тайната е в газираната вода,
която ще добавим към останалите съставки. Ето и рецептата за содена питка с газирана вода :

Продукти:
2,5 ч.ч. брашно (може малко повече или малко по-малко, в зависимост от размера на
мерителната чаша)

1 ч.л.сода за хляб

1 с.л.мед

1 1/3 ч.ч.газирана вода

1 ч.л.сол

по желание – 30 гр.микс от семена за поръсване

Приготвяне:
Започнете със сухите съставки: в подходяща купа смесете брашното със содата и солта. Не изсипвайте цялото количество брашно наведнъж, оставете малко
за доомесване. Добавете и микса от семена (може да използвате сусам, мак, ленено
семе, сурови слънчогледови семки и пр.). Разбъркайте сухите съставки и прибавете меда. В същата купа налейте газирана вода и започнете да омесвате, като постепенно добавяте от заделеното брашно при необходимост.
Тестото не трябва да лепне по ръцете, но не трябва и да е твърдо. Оформете тестото на топка и го прехвърлете във форма или подходяща тавичка, покрита с хартия за печене. Поръсете питката с брашно и след това с остър нож направете дълбоки разрези във формата на кръст в средата й.

Поставете хляба в предварително загрята на 220°C фурна за около 10 минути, след
което намалете температурата на 180 градуса. Печете около 30 минути или за по-сигурно проверете готовността със
суха клечка.

Приятен апетит и весели празници!

Continue Reading

Previous: Григор: Разби ми сърцето, но беше любов от пръв поглед
Next: Отиде си епохален български творец

Последни публикации

  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.