Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как да разпознаем злобните и отрицателни хора сред нас? 5 признака за хора с негативна душа
  • Новини

Как да разпознаем злобните и отрицателни хора сред нас? 5 признака за хора с негативна душа

Иван Димитров Пешев декември 17, 2022
negasoasitastas.png

Склонни сме често да казваме, че предателствата в живота ни идват от хората, от които най-малко сме ги очаквали. Кои са тези хора? Именно тези, които допускаме най-близо до нашия интимен свят.
Често ни е трудно да си представим, че някой може да ни направи нещо лошо, да ни нарани по някакъв начин.

Може би защото самите ние не сме такива и не бихме направили това с друг. За съжаление някои хора имат други планове за нас, а именно да ни излъжат, да ни заблудят, ако искате дори партньори – да изневерят при това без капка съзнание и състрадание.

Често сме доверчиви и ни е много трудно да повярваме, че хората около нас могат да се окажат хора с нечисти сърца и души, а може би дори не бихме искали да повярваме, че е възможно. Подбрали сме 5 признака, които да ни помогнат да „разобличим“ по-лесно хората, които сякаш имат развалено сърце.

Хората, които по някакъв начин биха се опитали да ни навредят емоционално, материално, тези, които ни завиждат, а не споделят хубавите емоции с нас.

Не изпускай тези оферти:

Признак номер 1 – често хората с лошо сърце са специалисти в манипулирането и заблуждаването. Те по всякакъв начин извъртат фактите, вменяват ни чувство за вина, лъжат, не поемат никаква отговорност. Нямат навика да казват „извинявай“, „сгреших“. Тези хора отричат реалността, защото живеят в собствен свят, измислят истории.

Често остават неразгадани и нямаме никаква представа какво им се върти в главата. Обичат да правят интриги, да изкарват себе си като жертва във всевъзможни ситуации, а и са доста убедителни.

Признак номер 2 – този тип хора са експерти в измамите и в това да покоряват другите с „красиви думи“, които обаче не са никак подплатени с действия. Често дори не вярват в тях, но ги казват доста убедително и аргументирано.
Наблюдавайки техния начин на живот, ще се забележи, че живеят в илюция, а „храната“, която консумират на първо място е страданието на другите хора. Това някак ги зарежда, не усещат състрадание и не изпитват емпатия.

Признак номер 3 – този тип хора целят да наложат контрол над останалите, да се покажат като авторитет. Никога не признават чуждите успехи, а дори напротив, те са „най“ във всяко едно отношение. Каквото и да се случи около тях, ако те не пострадат, значи нищо не се е случило и грам не ги интересува.

Признак номер 4 – хората с „развалено“ сърце често състрадание, а самите те не го изпитват. Опитват се по всевъзможни начини всичко да става на тяхната и не се интересуват дали някой друг ще бъде ощетен в такава ситуация.

Признак номер 5 – тези хора нямат съзнание, те не знаят как да се разкаят за своите деяния. Намират лошите неща за абсолютно нормални, дори не се опитват да се борят със злобата, която таят. Те изграждат маска на благородници, която обаче в дадена ситуация веднага пада. Те са склонни да променят останалите, но не и себе си. Интересуват се само от материалното и от клюките. Нямат много теми на разговори, а и близки приятели около себе си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бабите по майчина линия и внуците имат специална връзка-Ето защо това е така
Next: 10 симптома, че сърцето ви ще спре скоро: Няма опасност да ви сполети, ако знаете за тези признаци

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.