Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как да разпознаем злобните и отрицателни хора сред нас? 5 признака за хора с негативна душа
  • Новини

Как да разпознаем злобните и отрицателни хора сред нас? 5 признака за хора с негативна душа

Иван Димитров Пешев декември 17, 2022
negasoasitastas.png

Склонни сме често да казваме, че предателствата в живота ни идват от хората, от които най-малко сме ги очаквали. Кои са тези хора? Именно тези, които допускаме най-близо до нашия интимен свят.
Често ни е трудно да си представим, че някой може да ни направи нещо лошо, да ни нарани по някакъв начин.

Може би защото самите ние не сме такива и не бихме направили това с друг. За съжаление някои хора имат други планове за нас, а именно да ни излъжат, да ни заблудят, ако искате дори партньори – да изневерят при това без капка съзнание и състрадание.

Често сме доверчиви и ни е много трудно да повярваме, че хората около нас могат да се окажат хора с нечисти сърца и души, а може би дори не бихме искали да повярваме, че е възможно. Подбрали сме 5 признака, които да ни помогнат да „разобличим“ по-лесно хората, които сякаш имат развалено сърце.

Хората, които по някакъв начин биха се опитали да ни навредят емоционално, материално, тези, които ни завиждат, а не споделят хубавите емоции с нас.

Не изпускай тези оферти:

Признак номер 1 – често хората с лошо сърце са специалисти в манипулирането и заблуждаването. Те по всякакъв начин извъртат фактите, вменяват ни чувство за вина, лъжат, не поемат никаква отговорност. Нямат навика да казват „извинявай“, „сгреших“. Тези хора отричат реалността, защото живеят в собствен свят, измислят истории.

Често остават неразгадани и нямаме никаква представа какво им се върти в главата. Обичат да правят интриги, да изкарват себе си като жертва във всевъзможни ситуации, а и са доста убедителни.

Признак номер 2 – този тип хора са експерти в измамите и в това да покоряват другите с „красиви думи“, които обаче не са никак подплатени с действия. Често дори не вярват в тях, но ги казват доста убедително и аргументирано.
Наблюдавайки техния начин на живот, ще се забележи, че живеят в илюция, а „храната“, която консумират на първо място е страданието на другите хора. Това някак ги зарежда, не усещат състрадание и не изпитват емпатия.

Признак номер 3 – този тип хора целят да наложат контрол над останалите, да се покажат като авторитет. Никога не признават чуждите успехи, а дори напротив, те са „най“ във всяко едно отношение. Каквото и да се случи около тях, ако те не пострадат, значи нищо не се е случило и грам не ги интересува.

Признак номер 4 – хората с „развалено“ сърце често състрадание, а самите те не го изпитват. Опитват се по всевъзможни начини всичко да става на тяхната и не се интересуват дали някой друг ще бъде ощетен в такава ситуация.

Признак номер 5 – тези хора нямат съзнание, те не знаят как да се разкаят за своите деяния. Намират лошите неща за абсолютно нормални, дори не се опитват да се борят със злобата, която таят. Те изграждат маска на благородници, която обаче в дадена ситуация веднага пада. Те са склонни да променят останалите, но не и себе си. Интересуват се само от материалното и от клюките. Нямат много теми на разговори, а и близки приятели около себе си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бабите по майчина линия и внуците имат специална връзка-Ето защо това е така
Next: 10 симптома, че сърцето ви ще спре скоро: Няма опасност да ви сполети, ако знаете за тези признаци

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.