Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как се размразяват прозореците на колата за секунди и без надраскване – уникален трик от читател
  • Новини

Как се размразяват прозореците на колата за секунди и без надраскване – уникален трик от читател

Иван Димитров Пешев декември 1, 2023
sdfgkfdshgkodfkhkfhgf.png

Когато температурите навън паднат под нулата, сутрин ви очаква едно досадно задължение и то е да изстържете леда ото замръзналите прозорци на колата.

Няма човек, на когото тази дейност да е приятна, а предвид сутрешното бързане определено ще имате нужда от  добър съвет как да ускорите процеса по  размразяване на прозорците .

Ето защо днес имаме прост трик за вас, благодарение на който можете да го направите, без да надраскате прозорците със стъргалката за лед и при това – само за няколко секунди.

 

Следвайте това просто ръководство и ще спестите усилия и стрес.

Ето как да си приготвите  домашно средство за размразяване на прозорци :

Имате нужда от:

  • бутилка със спрей-накрайник
  • вода
  • антифриз

Процедура:

За да приготвите това просто средство за размразяване, имате нужда от 1 част вода и 2 части антифриз.

Затова изсипете 100 ml вода и 200 ml смес от антифриз в бутилката със спрей-накрайник.

Затворете бутилката и разклатете добре.

Сега всичко, което трябва да направите, е да напръскате този разтвор върху замръзналия прозорец.

 

Само след няколко секунди можете да забележите, че ледът се топи. Изчакайте още няколко секунди и след това можете лесно да избършете прозореца с чистачките.

Както можете да видите, цялата ледена „глазура“ е премахната от прозореца без усилие и за няколко секунди.

Още доказани трикове от нашите читатели:

Събрахме и няколко страхотни съвета от нашите читатели и вярваме, че те ще улеснят живота ви.

„За мен обикновената хладка до топла вода (никога гореща) – работи най-добре с вода, в която съм сложил няколко супени лъжици сол.

Винаги имам готова тази смес сутрин. Напръскайте върху стъклото и просто избършете с чистачките. Правя така от години, размразяването отнема много по-малко време от преди, а на съседите им трябва тройно повече време да си почистят стъклата сутрин.“

Малин В.

„Опитах този трик една вечер, когато навън беше минус 20 градуса. Просто напръскайте WD-40 върху прозорците на колата си вечер и те няма да замръзнат през нощта. Няма да ви се налага да почиствате прозорците дълго време сутрин. Страхотно е! „

Петя Р.

„Използвам обикновен картон с големината на предното стъкло. Държа картона в багажника – слагам го под чистачките вечер и всичко е точно! Може да се използва и обикновено алуминиево фолио, но трябва да се постави на сух прозорец, за да не залепва за стъклото.“

Моника Ш.

„Използвам смес от оцет и вода 3:1, за да размразя стъклото. Практично е да се приготви сместа в съд за пръскане и когато я напръскате върху стъклото, бързо ще се отървете от леда.“

Любомир К.

„Доказано е смесването на хладка вода с чист спирт. Веднага загрява стъклата на автомобила и ги размразява без проблеми. Смесвам вода и спирт в съотношение 1: 2″.

Пепо Б.

Късмет!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Когато се почувствате замаяни, направете това движение веднага
Next: Урок по география: Най-малък е по население, но е най-дълъг – кой е този български град?

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.