Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как се режат розите на пролет – пълно ръководство! Направете им пролетна прическа и през лятото ще ги раздавате
  • Новини

Как се режат розите на пролет – пълно ръководство! Направете им пролетна прическа и през лятото ще ги раздавате

Иван Димитров Пешев март 10, 2024
sdfbfdsbfdbfgdvdfvfd.png

Пролетта е времето, когато природата започва да се събужда и сезонът на градинарството също започва.

Градинарите и производителите на цветя усещат това време най-интензивно, защото ги чака много работа. Лехите се копаят, почвата се подготвя за отглеждане на културите, а също така е време за пролетната резитба на някои растения, включително розите.

Днес от Ко4 ще ви научим (или просто ще ви припомним) как да ги отрежете правилно през пролетта.

Благодарение на пролетната „прическа“, те ще цъфтят обилно.

 

Ще ви кажем как да го направите правилно.

Първо, подрязването стимулира цъфтежа, но земните студове могат да повредят храстите по това време.

Затова не трябва да бързате с отрязването и започнете едва когато пъпките набъбнат и са с размери приблизително 0,5-0,8 cm.

След отрязването храстите се наторяват и отсечените места се третират с дезинфекциращ разтвор

Те също трябва да се напръскат с 1% разтвор на меден сулфат.

Как да режем рози през пролетта?

 

Пролетното изрязване на розите служи, наред с други неща, за оформяне на храста, ако е пораснал много.

Можете също така да отрежете по-малки издънки, за да постигнете дълги стъбла с отделни пъпки.

 

Ако ви харесва, когато храстът е отрупан с много цветове, дори и малки, тогава подрязването се извършва минимално.

Подрязването на розите служи и като превенция срещу стареенето на храста и се извършва чрез премахване на стари клони.

Кога да режем розите?

Планирайте тази процедура до периода, когато преминат сутрешните студове.  Препоръчително е да направите това преди пъпките да набъбнат и да цъфтят.

 

Първо се извършва предварителна проверка.

Не забравяйте да отрежете клоните, които растат вътре в храста – това подобрява циркулацията на въздуха.

Замръзналите клони също се отрязват до живо дърво.

 

Не се увличайте и не режете храстите твърде много.

Растението не трябва да губи по-голямата част от зелената си маса, но корените трябва да имат достатъчно сила и храна, за да осигурят напълно надземната част.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Фирма домоуправител осъди собственик на празен апартамент заради ремонт на покрива
Next: Слава Севрюкова: Дете, родено някъде около 1981 г., ще поведе България на добро

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.