Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как се режат розите на пролет – пълно ръководство! Направете им пролетна прическа и през лятото ще ги раздавате
  • Новини

Как се режат розите на пролет – пълно ръководство! Направете им пролетна прическа и през лятото ще ги раздавате

Иван Димитров Пешев март 10, 2024
sdfbfdsbfdbfgdvdfvfd.png

Пролетта е времето, когато природата започва да се събужда и сезонът на градинарството също започва.

Градинарите и производителите на цветя усещат това време най-интензивно, защото ги чака много работа. Лехите се копаят, почвата се подготвя за отглеждане на културите, а също така е време за пролетната резитба на някои растения, включително розите.

Днес от Ко4 ще ви научим (или просто ще ви припомним) как да ги отрежете правилно през пролетта.

Благодарение на пролетната „прическа“, те ще цъфтят обилно.

 

Ще ви кажем как да го направите правилно.

Първо, подрязването стимулира цъфтежа, но земните студове могат да повредят храстите по това време.

Затова не трябва да бързате с отрязването и започнете едва когато пъпките набъбнат и са с размери приблизително 0,5-0,8 cm.

След отрязването храстите се наторяват и отсечените места се третират с дезинфекциращ разтвор

Те също трябва да се напръскат с 1% разтвор на меден сулфат.

Как да режем рози през пролетта?

 

Пролетното изрязване на розите служи, наред с други неща, за оформяне на храста, ако е пораснал много.

Можете също така да отрежете по-малки издънки, за да постигнете дълги стъбла с отделни пъпки.

 

Ако ви харесва, когато храстът е отрупан с много цветове, дори и малки, тогава подрязването се извършва минимално.

Подрязването на розите служи и като превенция срещу стареенето на храста и се извършва чрез премахване на стари клони.

Кога да режем розите?

Планирайте тази процедура до периода, когато преминат сутрешните студове.  Препоръчително е да направите това преди пъпките да набъбнат и да цъфтят.

 

Първо се извършва предварителна проверка.

Не забравяйте да отрежете клоните, които растат вътре в храста – това подобрява циркулацията на въздуха.

Замръзналите клони също се отрязват до живо дърво.

 

Не се увличайте и не режете храстите твърде много.

Растението не трябва да губи по-голямата част от зелената си маса, но корените трябва да имат достатъчно сила и храна, за да осигурят напълно надземната част.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Фирма домоуправител осъди собственик на празен апартамент заради ремонт на покрива
Next: Слава Севрюкова: Дете, родено някъде около 1981 г., ще поведе България на добро

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.