Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кали не си замълча: За мен мъж, който не печели добре, е търтей
  • Новини

Кали не си замълча: За мен мъж, който не печели добре, е търтей

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2022
kalka.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Кали проговори за настоящите отношения с бащата на третото си дете – Владимир. Поп фолк изпълнителката сподели, че не е очаквала такова поведението от него и още веднъж потвърди, че правата за общия им син Александър ще се решават в съда по искане на Владимир.

„Влади пръв прояви своите претенции. И аз ще постъпя така. Страшна тъпотия е, че се налага“, казва певицата.

Кали нарича лъжа, това, че не дава Александър на баща му. „Ето една от лъжите – Влади писа и говори къде ли не, че не съм му давала да вижда детето. Няма такова нещо!

През последния месец Алекс повече време е бил при него и баба си по бащина линия, отколкото при мен. Във всеки един момент съм им го давала.

Макар че Влади не го заслужава, защото ръси лъжи по мой адрес. Противоречи си непрекъснато. Уж нямало да говори за майката на детето си, щял да казва добро или нищо, а пък изсипва една торба помия по мен и по трети лица по вестниците и зарежда жълтите издания със снимки“, възмущава се поп фолк изпълнителката на думите на бившия си, пише „Уикенд“.

Изисквания

Кали споделя също, че би искала мъжът до нея да е заможен, за да може да се грижи за семейството. „Не бих предала сърцето, любовта и тялото си за пари. Но, разбира се, предпочитам човекът до мен да е успешен и заможен, да има възможност да се грижи за семейството си. За мен мъж, който не печели добре, е търтей и тъпак.

Нормално е да бъдеш с някой умен, нали? Е, има и мъже, на които просто са им се случили нещата, отнякъде им се изсипало…“, казва Кали.
Поп фолк изпълнителката разкрива също, че в момента цялото семейство е много добре и че майка й е тази, която е плътно до нея и й помага в грижите за синовете й. Кали споделя, също, че най-големият й син вече си има приятелка и се отделя от нея, но тя се надява, че ще се разбира с бъдещите си снахи.

„Добре е мама. Чудесна е, винаги е плътно до мен и много ми помага. Окей сме всички. Големият ми син все повече и повече се отлюспва от мен. Върви по негов самостоятелен път като един истински мъж, какъвто винаги съм искала да го видя. Здрав, голям, пораснал и отговорен! Има си приятелка и все по-малко е с майка си. Но аз не съм ревнива. Далеч съм от жените, които казват на синовете си какво да правят и коя да обичат, как да си изживяват щастието. Която и девойка да доведе някое от децата ми, ще бъда и нейна майка. Радвам се на всичко, което ми поднася животът. Едното са уроци, другото – награди“, казва Кали

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Тя намаза косата си с майонеза, а след 20 минути не повярва на очите си
Next: България търси талант удари дъното с подбора на участници и поведението на журито

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.