Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Камен Воденичаров спасил живота на Слави Трифонов след коварна случка
  • Новини

Камен Воденичаров спасил живота на Слави Трифонов след коварна случка

Иван Димитров Пешев август 3, 2023
slqisaovaskksar.png

Актьорът Камен Воденичаров спасил в труден момент Слави Трифонов, когато получил паникатака. Затова сподели самият той, признавайки за приятелството си с гологлавия шоумен.

Случката се разиграва преди време на път към Бургас, където двамата имат участие. Пътуват безпроблемно с „БМВ“-то на Камен, когато Слави получава внезапно силно сърцебиене и обявява, че умира.

Воденичаров реагирал хладнокръвно – спира колата и моли Трифонов просто да се разходи, дишайки. Камен успокоява Слави, че няма да умре, но след настояването на Дългия, че до кончината му остават броени минути, Воденичаров подкарва към болницата в Бургас.

В крайна сметка всичко се размина с паникатака.

“Слави има особено отношение към здравето си. Щом реши, че леко го е клъвнал щъркелът, вече край. Каза, че умира. Накарах го да излезе навън да подиша малко въздух. Но му обясних, че е по-добре да отидем до Бургас, ако иска да умира, поне да е в болница, така щеше да е по-добре”, с чувство за хумор коментира критичната ситуация с днешна дата Камен Во, пише “Уикенд”.

Водещият в телевизията на Слави е категоричен, че Трифонов е един от малкото му истински приятели, въпреки че са се карали много пъти.

“Останаха ми най-истинските приятели. С тях драмите са изживени, простени. Много важно е да можеш да простиш, защото никой от нас не е идеален“, казва Воденичаров. Още от самото начало той е изяснил в разговор с Дългия, че с радост би се включил в телевизията му, но не и в партията му.

“Мисля, че Слави ме разбра. Като цяло конструкцията на българския политически живот след 1989 г. остана по-близо до онази партийна номенклатурна ченгеджийска структура и система, която си има свой собствен интерес. Не е толкова чиста и с намерение да се представят отделни групи от хора. Затова не искам да участвам в партии”, обяснява мотивите си пред Дългия Воденичаров.

В момента Камен Воденичаров се чувства добре и е в лятната си отпуска. Той също се оплаква от здравословни проблеми, свързани с гастрита му. Забелязал обаче, че когато е в чужбина и яде качествена храна, стомахът му не създава ядове. От години Воденичаров не дава интервюта, освен ако не са на политически или обществени теми.

“Абонат съм на жълтата преса от години, непрекъснато се пише за някакви измислени драми и скандали с мен. Напоследък съзнателно започнах да избягвам да показвам в социалните мрежи мои лични снимки и мисли, защото ги тълкуват с небивалици”, обяснява актьорът, който не спира да работи и през лятото.

“Непрекъснато съм фокусиран върху това, което правя. Имал съм по-неангажиращи връзки, живял съм в една долче вита среда. Но сега и животът е по-различен”, казва Камен Во. И е категоричен, че никога не е искал да емигрира, макар, че обожава Барселона и много искал да живее там.

“Исках да си купя жилище в Барселона и лятото да ходя, но не успях да събера парите”, чистосърдечно признава талантливият Камен Воденичаров.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия в София: Млади хора на 18 и 26 години скочиха от блок в Люлин
Next: Почина легендарен българин

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.