Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Катаджия бие тираджия на Тракия, отказал да даде подкуп
  • Новини

Катаджия бие тираджия на Тракия, отказал да даде подкуп

Иван Димитров Пешев април 7, 2022
trkarkarkiqq.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Турски шофьор е бил ударен от служител на Пътна полиция в България. Това е видно на кадри, предоставени на турската телевизия НТВ.

Според местните медии Мухсин Казан, който работи като шофьор на камион в международна спедиторска компания в Турция, се е връщал от Германия и бил спрян заради неправилно изпреварване. Той е заплашен да бъде глобен, ако не даде подкуп. Казан обаче отказал даде и се стигнало до удара в лицето, който ясно се вижда във видеото.

Инцидентът е станал на магистрала “Тракия”, близо до София.

По думите на шофьора, той е изпреварил три камиона пред себе си, като същото са направили и други автомобили, но те не са били спрени от катаджиите. Той е поискал обяснение защо само той е бил спрян.

“В тира ми има камери, помолих ги да ги погледнат. Полицията ми каза първо, че имам глоба и след това добавиха: „Няма да има наказание, дай за супа и кафе.“ Те говореха помежду си, така че направих крачка-две назад”, обяснява Казан. Допълва, че отговорил да направят, каквото е нужно.

След това един от униформените слиза, а турският шофьор очаквал да му каже нещо, но директно последвало шамар.

“Залитнах в този момент. Той ме хвана за ръката и каза: „шофьорска книжка“. Минахме отстрани на превозното средство, където камерата не снимаше. Полицаят каза – 20 евро и продължаваш. Глобата ти е 100. Аз отвърнах, че пари не давам, защото ме удари, имам и камера в тира, която ще ми послужи. След като поисках да направят каквото е необходимо, те написаха протокол и искаха да го подпиша, аз не го подписах, защото не говоря български. Не подписвам нищо, което не знам. Тогава трябваше да чакам транспортната полиция, а те ми казаха, че имам глоби от 500 и 1000 евро.”, обяснява още тираджията.

“Много колеги, включително и от България, споделиха видеото и ме подкрепиха”, казва още Казан.

Шофьорът разкрива, че случаите на подкупи на полицията в България и Сърбия непрекъснато им се случват.

“Започваме да мислим преди да минем “Капъкуле”. Дали ще ни глобят или ще искат подкуп България. Плащаме подкупи около 100 евро средно в две държави.”, завършва водачът на камион.

Казан се е обадил на фирмата, за да поиска видеозаписите, които по-късно изпратил в турското посолство в София.

Очаквайте подробности!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Те са хората! Ето ги шестимата човека, които имат властта да свалят Путин
Next: Леден душ. Боян Чуков разкри истинската цел на Русия. Светът пропада

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.