Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Катаджия бие тираджия на Тракия, отказал да даде подкуп
  • Новини

Катаджия бие тираджия на Тракия, отказал да даде подкуп

Иван Димитров Пешев април 7, 2022
trkarkarkiqq.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Турски шофьор е бил ударен от служител на Пътна полиция в България. Това е видно на кадри, предоставени на турската телевизия НТВ.

Според местните медии Мухсин Казан, който работи като шофьор на камион в международна спедиторска компания в Турция, се е връщал от Германия и бил спрян заради неправилно изпреварване. Той е заплашен да бъде глобен, ако не даде подкуп. Казан обаче отказал даде и се стигнало до удара в лицето, който ясно се вижда във видеото.

Инцидентът е станал на магистрала “Тракия”, близо до София.

По думите на шофьора, той е изпреварил три камиона пред себе си, като същото са направили и други автомобили, но те не са били спрени от катаджиите. Той е поискал обяснение защо само той е бил спрян.

“В тира ми има камери, помолих ги да ги погледнат. Полицията ми каза първо, че имам глоба и след това добавиха: „Няма да има наказание, дай за супа и кафе.“ Те говореха помежду си, така че направих крачка-две назад”, обяснява Казан. Допълва, че отговорил да направят, каквото е нужно.

След това един от униформените слиза, а турският шофьор очаквал да му каже нещо, но директно последвало шамар.

“Залитнах в този момент. Той ме хвана за ръката и каза: „шофьорска книжка“. Минахме отстрани на превозното средство, където камерата не снимаше. Полицаят каза – 20 евро и продължаваш. Глобата ти е 100. Аз отвърнах, че пари не давам, защото ме удари, имам и камера в тира, която ще ми послужи. След като поисках да направят каквото е необходимо, те написаха протокол и искаха да го подпиша, аз не го подписах, защото не говоря български. Не подписвам нищо, което не знам. Тогава трябваше да чакам транспортната полиция, а те ми казаха, че имам глоби от 500 и 1000 евро.”, обяснява още тираджията.

“Много колеги, включително и от България, споделиха видеото и ме подкрепиха”, казва още Казан.

Шофьорът разкрива, че случаите на подкупи на полицията в България и Сърбия непрекъснато им се случват.

“Започваме да мислим преди да минем “Капъкуле”. Дали ще ни глобят или ще искат подкуп България. Плащаме подкупи около 100 евро средно в две държави.”, завършва водачът на камион.

Казан се е обадил на фирмата, за да поиска видеозаписите, които по-късно изпратил в турското посолство в София.

Очаквайте подробности!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Те са хората! Ето ги шестимата човека, които имат властта да свалят Путин
Next: Леден душ. Боян Чуков разкри истинската цел на Русия. Светът пропада

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.