Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Като филм на ужасите. Убийство и пожари в старческия дом във Варна
  • Новини

Като филм на ужасите. Убийство и пожари в старческия дом във Варна

Иван Димитров Пешев май 8, 2022
ifalmfamfma.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

За втори път гори дома за възрастни хора “Св. Георги” във Варна, сочи проверка на Lupa.bg. През юли 2021-а при пожар там загинаха четирима, РЗИ искаше да го затвори.

Домът стана известен и покрай пребития до смърт 64-годишен Петко Ангелов.

Той е настанен през 2020 г. с диагноза циклофрения и са му необходими непрекъснати грижи. За целта помага кметът на шуменското село, в което живеел – Царев брод, а уговорката била пенсията му да отива за разходи по престоя му.Така Петко прекарва малко повече от година в дом „Свети Георги“. На 20 юли миналата година кметът на селото уведомява сина му, че „баща му е починал при съмнителни обстоятелства“. Иван в този момент е в Бургас, където живее със семейството си и буквално е шокиран от тази новина.

„Оказа се, че на баща ми е нанесен жесток побой от друг обитател на дома – 79-годишния Христо Христов, който страда от деменция, но дотогава никой не го е диагностицирал, нито са му давали лекарства. От прокуратурата се задействаха и се установи как точно е станало убийството.

Възникнал е скандал с Христо около 21,30 часа на 19 юли и тогава е убит баща ми. Санитарките са дошли на етажа след цял час. Видели са, че всичко е в кръв и вместо да реагират адекватно, да потърсят лекар, да извикат “Бърза помощ”, те са извадили маркуч и са започнали да мият всичко. Преоблекли са баща ми, измисли са го и са го оставили в една от стаите. Може би по този начин са искали да скрият следите отпобоя, не знам. Една от тях дори си е позволила да си извади телефона и да снима. В ранните часове на другия ден са констатирали, че баща ми е починал. Имал е 23 наранявания само на главата и оттам нататък кръвонасядания в белите дробове и други травми. Органите на реда са уведомени чак в 8,30 часа сутринта при пристигането на управителката на дома. Това не е нормално за мен. Най-малкото е трябвало да извикат “Бърза помощ”, а не просто да го измият и да го оставят да умре. Това е най-голямата ми болка“, разказа преди време пред Флагман Иван Ангелов.

Домът е собственост на Светльо Черамов, който има и траурна агенция със същото име като дома – “Св. Георги”.

Тази вощ четирима души са загинали при пожар в дом за стари хора „Свети Георги“ във Варна. Още един пък е в болница с опасност за живота.

На мястото са изпратени общо 5 екипа, 18 пожарникари. Горяла е една единствена стая, но са загинали 4-ма души – двама мъже на 73 години, един на 70 и жена на 88 години.

“Извършена е евакуация веднага, като са изведени около 20-ина трудноподвижни възрастни хора”, каза главен инспектор Петя Кюпова, която е началник на Първа районна служба във Варна.

Има записи от камери, които вече са иззети и се преглеждат, за да се установи евентуално какво точно се е случило.

През ноември миналата година 9 обитатели на дом за стари хора в село Рояк загинаха при пожар.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Зловещ обрат! И главорезите от Ал Каида скачат във войната в Украйна, няма да простят на САЩ
Next: Кошмарен инцидент: Изплашен кон уби 12-годишно дете

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.