Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кауфланд пак се издъниха? Клиенти: Отврат е!
  • Новини

Кауфланд пак се издъниха? Клиенти: Отврат е!

Иван Димитров Пешев април 24, 2022
kauflaldandanda.jpg

Днес в Кауфланд поне е сложена стъклена преграда вляво и сега варено-пушените продукти не се докосват с месото, но пък има един интимен контакт между готовите за консумация продукти и суровите наденици. По принцип те също трябва да са отделени…

Кой точно е магазинът не е от значение, защото такива подобни малки на пръв поглед детайли показват самата политика на веригата по отношение качество и безопасност на храните. Проблемът не е локален и не са виновни служители, а самата водена политика

Спомнете си как преди 11 години цяла Европа бе парализирана от едни заразени кълнове. Преди Великден цели партиди шоколад със салмонела бяха изтеглени. А тук си мажем храната с флуиди от сурови месни продукти„.

Това се казва в публикация в социалната мрежа Фейсбук заедно със снимката, която ви показваме. От кой точно обект на „Кауфланд“ е въпросният щанд – не става ясно, но със сигурност текстът предизвика вниманието на потребителите.

Ето коментарите им:

– „Колко трябва да ти е акъла, като го видиш това, да си купиш“;

– „Добре де, защо всъщност разположението е такова? Защо готов за консумация продукт е между сурови меса? Толкова ли е трудно да се групират по предназначение?“;

– „Сурово месо или риба не се държи до обработено/приготвено месо, защото бързо се разваля приготвеното заради бактерии от суровото. Нарича се Cross Contamination“;

– „Споко. Те и така ги носят от склада до магазините. Едно връз друго на пале всичко-зеленчуци, меса и т.н.….и не само те“;

– „Преди време ми се случи да пазарувам в последните 15 минути на един определен супермаркет и съм застанал на частта от дългата витрина, където са готови, непакетирани салати. Движа се отдясно наляво по различните секции на една дълга витринта – месо, салами, салати, готвено, сирена. От другия край на витрината в посока към мен се придвижва служителка, чистеща витрините. Осъзнавам, че пръска течност от спрей-бутилка без етикет, точно след като си поръчах да ми пакетират салати, чиято витрина току-що е изчистила.

Забелязвам и, че половината от изпръсканото „каца“ директно върху продуктите на витрината, но, нали, „невинен до доказване на противното“ – минава ми мисълта, че може да са хипер-мега-гига „био“ и да е просто разтвор на лимон и оцет, все пак пада върху всяка една храна и на никого не му прави впечатление, съответно питам с възможно най-учтив тон: „Извинявайте, какво използвате за почистване? Няма етикет на бутилката“ и получавам отговор: „Аааа, най-обикновен Медикс, ама чисти много хубаво“. Отвръщам: „Но то пада директно върху салатите?!“, на което отговорът беше „Ааа, няма проблем, няма проблем“ и охраната я повика надалеч с „ела да те питам за онова днеска“;

– „С един чифт ръкавици се пипа всичко и то цял ден! Всичко месно навсякъде има прекалено много сол, включително и сирената!“;

– „Най-забавното е, че масата примати не виждат проблем. До колкото си спомням една служителка от голям магазин загуби нероденото си дете, защото беше консумирала някакво сирене, което имаше бактерии, вероятно точно заради лошо съхранение. Ама Ганьовеца само се смее…“.

Коментарите оставяме на вас, нашите верни читатели.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Правителствените линии пламнаха, сега играта загрубя: Отвлякоха почетния консул на България
Next: Бизнесмен от Дупница вдигна сватба с хеликоптер за 16-г. си бременна щерка

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.