Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кечистката Сара Лий почина внезапно на 30-годишна възраст
  • Новини

Кечистката Сара Лий почина внезапно на 30-годишна възраст

Иван Димитров Пешев октомври 9, 2022
vasvashsatast.jpg

Кечистката Сара Лий почина внезапно на 30-годишна възраст. Ужасната новина съобщи нейната майка в социалните мрежи, но причината за смъртта все още не е ясна. Звездата на световната федерация е майка на 3 деца, пише „Гонг“.

„С мъка съобщаваме, че нашата Сара отиде при Бог.

Всички сме в шок и все още не можем да осъзнаем случилото се. Всички се нуждат от молитвите ви, особено Кори и децата им”, написа майката във Фейсбук.

Съпругът Кори Уестън също е кечист, известен с псевдонима Уесли Блейк. Двамата се женят в края на 2017 г. и имат едно момиче и две момчета.

Не изпускай тези оферти:

Още скръбни вести от България:

На 7 октомври почина доц. Стефан Христов Тъпанов, ръководител на катедра „Реставрация“ в Националната художествена академия, който повече от петнадесет години организира и ръководи реставрационните дейности на стенописите в Рилския манастир.

Стефан Тъпанов е роден на 4 юни 1963 г. в гр. Шипка. През 1982 г. завършва ССХУ, Казанлък, а през 1982 г. – Националната художествена академия. Той е един от най-известните реставратори у нас. Преди повече от петнадесет години на него е поверено ръководството на мащабната дейност по възстановяване на стенописите в Рилския манастир.

През 2007 г. са реставрирани фреските на Дупнишката и Самоковската порта, през 2009 г. – нартиката на главната манастирска църква „Рождество Богородично“, след което се преминава към реставрация на вътрешността на храма, като работата започва от параклиса „Успение на св. Йоан Рилски“ и завършва с фреските в олтара, по които се работи от това лято. Реставрирани са също и стенописите в храма „Успение на св. Йоан Рилски“ (старата постница при гроба) и метоха „Орлица“.

През тези години доц. Тъпанов работи в тясно сътрудничество с игумена на Рилския манастир Адрианополски епископ Евлогий и заедно осъществяват грандиозното дело по пълното обновяване и възстановяване на уникалните стенописи на най-големия манастир в България.

Доц. Стефан Тъпанов работи и по много други проекти, сред които реставрацията на църквата „Св. Георги“ в с. Долни Лозен, храм „Св. Димитър“ в с. Мирково, стенописите в Куриловския манастир, главната църква в Дивотинския манастир и др.

Поклон пред светлата му памет!

Бог да прости Стефан Тъпанов и да го упокои в Своето Царство!

Още скръбна вест:

Философът и социолог Брюно Латур, смятан за един от най-големите съвременни френски интелектуалци, почина на 75-годишна възраст, съобщи АФП.

Брюно Латур e носител е на наградата „Холберг“ (2013 г.) и наградата „Киото“ (2021 г.) за цялостната дейност, предаде БТА. Той е интелектуалец, който не подлежи на определения.

Занимава с теренни изследвания и е една от фигурите на екологичната мисъл. Сред трудовете му са „Лабораторен живот“, „Ние никога не сме били модерни“, „Микробите. война и мир“, „Къде съм“ – написан в разгара на кризата от новия коронавирус.

След като завършва философия, Брюно Латур се обучава като антрополог в Кот д’Ивоар. След това преподава. Преди да се заинтересува от екологичната криза, пише за управлението и организацията на научните изследвания, за начина, по който обществото създава ценности и истини. Той е един от първите, осъзнали предизвикателството на екологичното мислене.

През 2021 г. Брюно Латур казва пред АФП, че кризите, свързани с изменението на климата и пандемиите, са разкрили брутално борбата между „гео-социалните класи“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 8 признака, че сте здрави, дори и да не мислите така
Next: Динко след инцидента: Ако нямах пари, може би нямаше да съм жив

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.