Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Петков няма да стъпи повече на Женския пазар – какво му готвят там
  • Новини

Кирил Петков няма да стъпи повече на Женския пазар – какво му готвят там

Иван Димитров Пешев май 2, 2022
jensksisipazarrr.jpg

Кирил Петков отиде в Украйна и започна със сравненията и обещанията. Политиците не са единни в това, трябва ли да се изпрати военна подкрепа. Премиерът залага на жокери от опозицията, за да му мине предложението в пленарна зала с гласуване по съвест.

Социалният експеримент на TV и репортера Димитър Патарински показа, че хората имат позиция, но никой не ги чува – трябва ли да дарим заплата и военна помощ за Украйна.

Порутена сграда на „Женския пазар“ ни привлича вниманието. Върху остатъка от фасадата има щампа с украинското знаме, на което жена въоръжена с автомат „Калашников“ води детето си. А буквата „Z“ e върху тях.

За миг човек забравя, че е тръгнал да пазарува, защото войната и пропагандата на политиците са направили отпечатък на ежедневието ни.

Мненията от пазара са ценни, защото хората са с нагласа някой да не ги излъже и да им бръкне на дълбоко в джоба, докато пазаруват хранителни стоки.

„Тая държава не случи на управници“ – споделя мъж купил основни продукти, които се предлагат на „Женския пазар“.

Друг човек устремен към евтиния зарзават поставя етикет на Кирил Петков – „малоумник“. Той не одобрява нито едно решение на премиера свързано с Украйна и Зеленски.

Жена с две торби в ръцете си споделя пред „България е малка държава, защо всички искат помощ от нея? Защо ЕС не им даде помощ?

Тя продължи – „цял живот дупето ще си даваме и накрая какво – нищо“.

Друга посетителка на“ Женския пазар“ ще ходи да си търси работа в Украйна. У нас тя е безработна, а с инфлацията трудно преживява.

Мъж, който е добре финансово споделя, че бил приел бежанци от Украйна в дома си, но има едно наум. Притесненията са му, че живеем в несигурни времена и войната може да почука и на нашата врата.

Репортерското риалити ни среша с друг минувач, който предупреждава: „Дано не изпращат военна помощ управниците ни. Не е наша работа ние да се бутаме, където атовете се ритат, магаретата патят“.

Припомня ни събитията от 2014 година в Украйна, когато маиданистите взеха властта. Оттам прави връзка, че не може да следваме сляпо американските интереси в геополитиката.

„Без оръжие с тези орки няма да стане“ – възмущава се посетителката на тържището, която подкрепя воената помощ за Украйна. То нали има приказка, че всички военни конфликти са заради нежния пол впоследствие.

Министър – председателят Кирил Петков, който обича да се разхожда по софийските улици, скоро няма да мине през „Женския пазар“. Там и охраната му няма да го отърве от недоволство на продавачи и купувачи. Хората са ядосани на предложенията за даряване на заплата и военна помощ за Украйна.

Не е тайна какви пари е отделил данъкоплатецът за поста в изпълнителната власт. Кирил Петков се разписва върху фиш на стойност 8704,80 лв. месечно възнаграждение.

Е, тези които търсят по евтините стоки на най- популярния пазар в София – могат ли да отделят от залъка си за украинския народ? Това ще го разберем съвсем скоро от ходовете на Кирил Петков, защото инфлацията все повече бърка надълбоко в джоба.

Нищо чудно следващият път на „Женския пазар“ да ни посрещне този мъж с изречените от него думи по адрес на премиера Петков, който го праща там откъдето дойде.

Но едно е сигурно Кирил Петков няма да си пазарува свежи салати и зеленчуци, ако стане истиски брат по оръжие със Зеленски. На „Женския пазар“ много са му насъбрали.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От 2 литра мляко правя 1 кг домашно сирене: без закваска и лимонтузу, яде се след 4 часа!
Next: Телевизиите гръмнаха с новината! Смъртта подгони Кирил Петков. Премиерът на косъм

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.