Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Петков няма да стъпи повече на Женския пазар – какво му готвят там
  • Новини

Кирил Петков няма да стъпи повече на Женския пазар – какво му готвят там

Иван Димитров Пешев май 2, 2022
jensksisipazarrr.jpg

Кирил Петков отиде в Украйна и започна със сравненията и обещанията. Политиците не са единни в това, трябва ли да се изпрати военна подкрепа. Премиерът залага на жокери от опозицията, за да му мине предложението в пленарна зала с гласуване по съвест.

Социалният експеримент на TV и репортера Димитър Патарински показа, че хората имат позиция, но никой не ги чува – трябва ли да дарим заплата и военна помощ за Украйна.

Порутена сграда на „Женския пазар“ ни привлича вниманието. Върху остатъка от фасадата има щампа с украинското знаме, на което жена въоръжена с автомат „Калашников“ води детето си. А буквата „Z“ e върху тях.

За миг човек забравя, че е тръгнал да пазарува, защото войната и пропагандата на политиците са направили отпечатък на ежедневието ни.

Мненията от пазара са ценни, защото хората са с нагласа някой да не ги излъже и да им бръкне на дълбоко в джоба, докато пазаруват хранителни стоки.

„Тая държава не случи на управници“ – споделя мъж купил основни продукти, които се предлагат на „Женския пазар“.

Друг човек устремен към евтиния зарзават поставя етикет на Кирил Петков – „малоумник“. Той не одобрява нито едно решение на премиера свързано с Украйна и Зеленски.

Жена с две торби в ръцете си споделя пред „България е малка държава, защо всички искат помощ от нея? Защо ЕС не им даде помощ?

Тя продължи – „цял живот дупето ще си даваме и накрая какво – нищо“.

Друга посетителка на“ Женския пазар“ ще ходи да си търси работа в Украйна. У нас тя е безработна, а с инфлацията трудно преживява.

Мъж, който е добре финансово споделя, че бил приел бежанци от Украйна в дома си, но има едно наум. Притесненията са му, че живеем в несигурни времена и войната може да почука и на нашата врата.

Репортерското риалити ни среша с друг минувач, който предупреждава: „Дано не изпращат военна помощ управниците ни. Не е наша работа ние да се бутаме, където атовете се ритат, магаретата патят“.

Припомня ни събитията от 2014 година в Украйна, когато маиданистите взеха властта. Оттам прави връзка, че не може да следваме сляпо американските интереси в геополитиката.

„Без оръжие с тези орки няма да стане“ – възмущава се посетителката на тържището, която подкрепя воената помощ за Украйна. То нали има приказка, че всички военни конфликти са заради нежния пол впоследствие.

Министър – председателят Кирил Петков, който обича да се разхожда по софийските улици, скоро няма да мине през „Женския пазар“. Там и охраната му няма да го отърве от недоволство на продавачи и купувачи. Хората са ядосани на предложенията за даряване на заплата и военна помощ за Украйна.

Не е тайна какви пари е отделил данъкоплатецът за поста в изпълнителната власт. Кирил Петков се разписва върху фиш на стойност 8704,80 лв. месечно възнаграждение.

Е, тези които търсят по евтините стоки на най- популярния пазар в София – могат ли да отделят от залъка си за украинския народ? Това ще го разберем съвсем скоро от ходовете на Кирил Петков, защото инфлацията все повече бърка надълбоко в джоба.

Нищо чудно следващият път на „Женския пазар“ да ни посрещне този мъж с изречените от него думи по адрес на премиера Петков, който го праща там откъдето дойде.

Но едно е сигурно Кирил Петков няма да си пазарува свежи салати и зеленчуци, ако стане истиски брат по оръжие със Зеленски. На „Женския пазар“ много са му насъбрали.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От 2 литра мляко правя 1 кг домашно сирене: без закваска и лимонтузу, яде се след 4 часа!
Next: Телевизиите гръмнаха с новината! Смъртта подгони Кирил Петков. Премиерът на косъм

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.