Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Петков се побърка заради ДБ и БСП
  • Новини

Кирил Петков се побърка заради ДБ и БСП

Иван Димитров Пешев април 21, 2022
ddbbbkbirirlrl.jpg

Министър-председателят Кирил Петков излезе с пост във Фейсбук, свързан с политическата обстановка в страната.

Вижте анализа на премиера:

След година на политическа нестабилност и 2 неуспешни опита за съставяне на кабинети, сме изправени пред необходимостта да работим в сложна четворна коалиция. Това беше решението на българските избиратели.

По темата за изпращане на военно-техническа помощ за Украйна, от една страна имаме БСП, за които пращането на такава помощ е червена линия, която не могат да си позволят да прекрачат.

От другата страна, имаме ДБ с червената линия, че България е изправена пред исторически момент и трябва директно да изпраща въоръжение в Украйна.

Къде сме ние:

– В момента България оказва помощ на над 90 000 украински жени и деца, които са принудени да напуснат своите домове и близки заради Руския агресор;

– В момента България помага на Украйна с хуманитарна помощ;

– Българското правителство изпрати всички количества каски и жилетки за защита на украинското население, свободно налични в нашите запаси;

– От самото начало България е силен глас за Украйна в Брюксел и пред международния наказателен съд в Хага;

И тук сме изправени пред избора дали искаме в този момент да минем през червените линии на един от двамата коалиционни партньори.

Едновременно с това, в момента има 1 български кораб в руски ръце, и 1 български кораб – в украински. С български граждани на борда. Това са български животи.

– Ако искаме да проведем успешно спасителна операция за нашите съграждани, трябва да имаме единна позиция.

– Ако искаме да продължим да оказваме хуманитарна помощ и да разширяваме своята подкрепа за Украйна, трябва да имаме единна позиция и възможност за взимане на отговорни управленски решения.

– Ако искаме да дадем стабилност на всеки българин в условията на криза, трябва да имаме единна позиция.

Време е да загърбим политическото говорене, време е да спрем да говорим за червени линии и да поставяме ултиматуми, които ползват само една политическа сила.

Най-големият интерес на България в този момент е да има отговорни и координирани действия на управляващата коалиция. В най-голям интерес за Украйна е да има стабилна България.

Осъзнаваме тежестта на историческия момент, но от ПП вярваме, че трябва да взимаме отговорните решения дори когато същите са несъвместими с политическия ПР и полезно говорено. За нас е важно в тази сложна четворна коалиция да бъдем източник на стабилност за България, като едновременно с това се грижим за живота на нашите съграждани, независимо в кое кътче на света се намират.

ПП ще продължи да бъде конструктивният и отговорен политически партньор. В настоящия момент ПП ще води активна политика за диалог между БСП и ДБ, за да се обединим около единна позиция.

Защото съединението прави силата, а не разделението.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бойко Борисов изсипа тоталната политическа бомба преди дългия уикенд: България изнася оръжие за Украйна
Next: Какво се случва у нас: Тежък украински товарен самолет се приземи в България, но какво превозва!?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.