Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Петков срещна народната любов в Карловско и си тръгна обиден
  • Новини

Кирил Петков срещна народната любов в Карловско и си тръгна обиден

Иван Димитров Пешев септември 7, 2022
narasdoaosdoas.png

Кирил Петков реши да посети наводнените райони в Карловско седмица след наводненията. След танците по площадите, вчера бившият премиер отиде, за да види какво е положението, а „не го чете от папките“, предава Tribune.

Петков увери, че не си правел и пиар, не искал да го снимат, но охотно пиарите на ПП го хващаха от всеки ъгъл, как се труди с агитационна тениска.

Всъщност Петков се сблъска с „народната любов“ в наводнените села и чу от първо лице мнението на хората за него и управлението му. Повечето споделиха, че са му се доверили, но бързо са разбрали, че са излъгани.

На въпрос какво се случи с намаляването на администрацията и кога ще дойдат бленуваните танкери с природен газ, Петков реши, че бедстващите се заяждат с него и помоли да не бъде сниман. Било ден за обединение.

Не изпускай тези оферти:

Хората обясниха на бившия премиер, че те от сутрин до вечер са обединени с лопати в помощ на пострадалите.

Разхождайки и оглеждайки се из наводнените къщи, Петков беше плътно пазен от гард на НСО, а до тях тичаше фотограф, който да заснеме подвизите на бившия премиер на „промяната“.

Още политика:

Преди 2 години в Деня на Съединението българската полиция се опита да спре граждани, носещи българския трибагреник, да стигнат до площад „Съединение“ в Пловдив. Там отново бе кметът Здравко Димитров от ГЕРБ, президентът на Републиката Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова и председателят на парламента Цвета Караянчева. Успяхме да пробием блокадата и българите се съединиха на площада, за да кажат в очите на властта какво мислят.

Митрофанова зад гърба на Радев на Съединението, за което Русия пречеше

Това заявиха от гражданското движение „Ние идваме“ в своя писмена позиция, изпратена до медиите. Ето и останалата част от текста:

„Вчера на площада отново бе кметът Здравко Димитров, президентът Радев, вицепрезидентът Йотова и вместо да бъде спряна, бе поканена руският посланик Елеонора Митрофанова.

Какво се промени за две години, та се наложи на този светъл български празник да присъства представителят на държавата, която категорично се е обявила против събирането на държавата ни в нейните естествени граници?

Това е посланикът на държавата, която и днес обяви България за враг. Това е посланикът на държавата, която не уважи 3-ти март и отиде сама, с охраната си, на Шипка ден по-рано, за да могат нейните подопечни да развалят българския национален празник на другия ден, обстрелвайки българския премиер и председателя на Народното събрание със снежни топки.

Тук няма никакво значение кой е бил тогава български премиер или председател на парламента, но има значение какво е унижението, което днес българските държавници поднасят на народа си, поставяйки руския посланик непосредствено зад българския президент. Къде е британският посланик, представител на страната, която ясно подкрепя този национален акт?

Родолюбието и унижението са на една крачка разстояние и днес няма никакво значение дали кметът е от ГЕРБ, а президентът от БСП. Унижението бе сервирано на всички, които се гордеят с действията на предците ни. И ако някой представител на днешната власт настоява да чуе за себе си онова, което Цвета Караянчева научи преди 2 години, то със сигурност ще го чуе.

Главният организатор на Съединението Захари Стоянов в „Записки по българските въстания“ казва: „Както виждате, читателю, патриотизмът е бошлаф; той е съществувал само при турското владичество, а днес е невъзможно да се направи разлика между родолюбеца и шпионина; палмата на първенството се подава на тоя последния…“

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Черна вест, не успяха да го спасят, ангелчето Дени почина, беше само на 11 години
Next: Медиана: ГЕРБ води убедително с 6% пред ПП, 8 партии влизат в парламента

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.