Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кмет на село дава по 2000 евро и дом за 40 евро на месец, ако се преместим да живеем там
  • Новини

Кмет на село дава по 2000 евро и дом за 40 евро на месец, ако се преместим да живеем там

Иван Димитров Пешев юли 26, 2022
kmtemtnaselo.jpg

Бормида е спокойно селце в Италия, което планира да плаща по 2 хиляди евро на всеки новодомец, който се премести там. За неможещите да си купят жилище, ще бъде осигурявано такова за само 40 евро на месец, предават от Дейли мейл.

Идеята е на кмета Даниеле Галионо, за да се пребори с обезлюдяването на селото, тъй като то е застрашено от заличаване. Проблемите идват от това, че то не е туристическа атракция.
Намира се в планински регион, който е трудно достъпен. Най-близкият град е Генуа, на 50 мили, което всъщност не е толкова близо.

Към момента населението е от 394 души. Кметът популяризира предложението във Фейсбук. Отзивите на потребителите са уникални проектът почти сигурно ще има прогрес и ще доведе нови хора у селото.

За да влезе в сила проекта, той трябва да бъде одобрен от общината.

Източник: www.novinarnik

Още интересни неща:

Безплатни къщи може би звучи като измама. Япония обаче има необичаен имотен проблем: има повече домове, отколкото хора, които да живеят в тях. През 2013 година държавата има 61 милиона къщи и 52 милиона домакинства.

И ситуацията само ще се влошава.

Населението на Япония се предвижда да намалее от 127 милиона на 88 милиона до 2065 година. Младите напускат провинция, за да работят в големите градове, пише chr.bg. Резултатът е опустели къщи, известни като „акия“.До 2040 година се очаква почти 900 градове и села из Япония да не съществуват повече.

Окутама е един от тях. В този смисъл раздаването на къщи е опит за оцеляване. Градът е на 2 часа с влак от неоновия натоварен център на Токио. През 60-те има населени от около 13000 души, както и солидна дървопреработвателна индустрия. След разрастването на вноса и намаляващото търсене на дървен материал, младите хора вече напускат града и днес населението е около 5200.
Снимка: Chronicle

Държавата също така дава субсидии за ремонт на домовете.За да получите къща обаче трябва да сте под 40-годишен или да сте двойка с дете под 18 години и единия от вас да е под 50 години. Също така трябва да сключите договор, че ще се установите в града за постоянно и ще инвестирате в дома си. Къщата също така идва със символичен (за къща) наем от около 500-600 лева. Ако живеете в нея около 20 години, тя автоматично ще стане ваша. В случай, че постоянно жителство не ви устройва, можете директно да си купите акия за символична сума.

В Окутама има 3000 дома, 400 от които са свободни. Само половината от тях стават за пребиваване, другата половина или са прекалено стари, или са построени на места с риск от свлачища. През правителството прие закон, с който да налага санкции на хората, които оставят къщите си празни и така да ги насърчи или да ги съборят, или да ги обновят.

За сега властите са намерили живущи за 9 къщи. Те идват от места като Ню Йорк и Китай – системата не е валидна единствено за японски граждани. Безплатният дом обаче не е достатъчен за едно семейство да се премести. Самото място трябва да предлага начини за икономическа реализация – работни места, а за чужденците начини, по който да се интегрират с местните японци.

Град Камияма в южна Япония привлече повече хора, отколкото загуби през 2011 година. IT компании отвориха офиси там за хората, които искат да избягат от лудницата на града.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: За всички, които се чудят защо се редим на опашка за Гърция! И ще продължаваме да го правим
Next: На Крисия ѝ писна, изля си душата: каза истината за Слави Трифонов

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.