Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кое животно яде таралежи?
  • Новини

Кое животно яде таралежи?

Иван Димитров Пешев ноември 13, 2023
sdfgfdgkdfkhfjkghrhtr.png

Таралежите са малки, чаровни бозайници, облечени в специална „униформа“ – тялото им е покрито с много бодли. Такова облекло, според плана на природата, би трябвало да спаси животното от хищниците и други заплахи в гората, понеже таралежът, когато възникне опасност, се свива на кълбо.

Под формата на такава бодлива топка той изглежда доста застрашително и врагът му обикновено се оттегля. Обаче това се случва не винаги.

Някои горски обитатели все пак ловуват таралежи и ги изяждат. Вярно, такива злодеи не са много – но бодливите животни има от какво да се страхуват. Семейство Сови Най-опасните врагове на таралежите са хищните птици от семейство Сови. Те включват бухала, чухала, кукумявката, совата и горската улулица. Тяхното предимство при лов е нощната им активност – именно този фактор обуславя успеха им в търсенето на храна.

Таралежите, подобно на совите, също водят нощем активния си начин на живот, така че сблъсъкът между тези два горски обитателя е почти неизбежен. Бухалът е най-едрият представител на совите; крилете му са с размах до два метра, а теглото му е поне три килограма.

Такава сравнително тежка, при това силна, а и зорка в тъмното птица има сериозно предимство в сравнение с бодливата си плячка. При това е с бърза реакция и хваща светкавично нещастните таралежи, за които просто не остава време да се свият на защитна топка. Но даже плячката да не е била изненадана, бухалът просто я улавя с мощните си ноктести лапи, които не се плашат от бодлите.

Семейство Кучеви Също опасен враг на бодливия бозайник са и хищниците от семейството на кучетата. Сред тях са горски обитатели като вълци, лисици, кучета – диви и домашни, чакали. За тях не е особено трудно да изненадат таралеж и да го изядат. Заостреният нос се превръща в предимство за хищниците: те го вклиняват в тялото на таралежа там, където се събират бодлите. Този трик принуждава плячката им да разгъне бронята си.

Лисицата по природа е по-хитра, затова и знае друг начин да принуди таралежа да разтвори своите бодли. Тя започва да тласка бодливкото към дълбока локва – във водата жертвата отслабва своите защитни сили и така ще има условия за извършване на престъплението. Друго тайно оръжие на лисицата е урината, която, както при всички месоядни животни, мирише остро и силно. Обикновено таралежът не е в състояние да устои на силната миризма и разхлабва защитата си.

Мангуст Хищните мангусти обитават предимно Азия и Африка. На външен вид наподобяват порове и не се отличават с големи размери: дължината им се колебае между 25 и 70 см, теглото – от 1 до 5 кг. Индийските сиви мангусти са опасни за таралежите, но те ловуват не само бодливците.

Менюто им включва също и други бозайници, а и опасни змии като кобрата. Мангустът атакува таралежите много агресивно: хваща жертвата и опитва да я хвърли колкото може по-силно с цел тя да се удари.

Това я кара да намали защитата си и тогава хищникът може да пристъпи към своята трапеза. Семейство Порови Сред тези хищни бозайници са такива врагове на таралежите като невестулки, порове и язовци. Приспособяват се към най-разнообразни условия на живот, затова и са широко разпространени. Отличават се с малки размери на телата, което не е характерно за хищниците.

Главното им предимство при лова е тяхната активност привечер, вечер, както и през нощта. Слухът им е доста чувствителен, а обонянието – силно, затова ловът на плячката не ги затруднява. Язовецът, като представител на това семейство, се явява главен враг на таралежите. Затова и те се опитват да избягват зони, където живеят семейства язовци.

Материалът Кое животно яде таралежи? е публикуван за пръв път на Action-NewsBG.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вижте кое е селото, в което пенсионерите сутрин започват с уиски и се радват на пенсии от по 900 лв
Next: На каква дълбочина се засажда зимният чесън, за да расте едър и здрав

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.