Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На каква дълбочина се засажда зимният чесън, за да расте едър и здрав
  • Новини

На каква дълбочина се засажда зимният чесън, за да расте едър и здрав

Иван Димитров Пешев ноември 13, 2023
sgksdgkdfkgfgdhkfghfgd.png

Зимният чесън е една от най-популярните култури, отглеждани в градините.

Има ценни свойства и се използва в кулинарията, медицината и народната медицина. Засаждането му е важна стъпка в процеса на отглеждане.

В тази статия ще разгледаме на каква дълбочина трябва да се засади посадъчният материал, както и какъв трябва да бъде той. На каква дълбочина трябва да се засади зимният чесън? От дълбочината на засаждане зависи съдбата на цялата бъдеща реколта. Зимният чесън трябва да се засажда на дълбочина приблизително 5-8 см. Разбира се, това са средни стойности.

Дълбочината на засаждане зависи от вида на почвата и климата във вашия регион.

Ако почвата е тежка или прекалено глинеста, препоръчително е да засадите скилидките на по-малка дълбочина, за да предотвратите загниването им. При по-лека почва дълбочината на засаждане може да е малко по-голяма. Във всеки случай обаче не се препоръчва да засаждане на дълбочина повече от 10 см – това ще навреди на посадъчния материал и ще причини гниене и влошаване на условията за растеж и развитие.

Разстоянието между скилидките се поддържа в рамките на 10-15 см, а между редовете – около 30 см. Важно е да запомните, че след засаждането на тази култура трябва да полеете добре почвата, за да осигурите необходимите условия за нормалното развитие на културата. Сухата почва ще направи скилидките уязвими. По време на сурови зими лехите също така се покриват със смърчови клони, агрофибър и друг мулч.

През пролетта и след това редовното поливане и плевене също са важни за успешното отглеждане на тази култура. За засаждане трябва да изберете само здрави и големи скилидки. Те трябва да са цели, да не са влажни и без видими повреди.

Посадъчният материал ще осигури по-добро покълване и растеж на растенията. Не се препоръчва използването на резени, които са покрити с плесен или имат признаци на заболяване. Не е възможно да отгледате големи глави от малки скилидки. Също така вземете посадъчен материал от големи и здрави глави, които имат поне 5 лоба.

Ако има по-малко от тях, тогава по някаква причина зеленчукът се изражда, което означава, че може да не получите прилична реколта. В заключение, за успешно отглеждане на коментирания зеленчук трябва да изберете качествени скилидки и да ги засадите на дълбочина около 5-8 см. Съобразете се с почвата и климата на вашия регион, за да постигнете най-добри резултати.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кое животно яде таралежи?
Next: Фирма гигант напуска България. Затварят голям завод, стотици хора без работа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.