Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кой ни управлява: Лъсна несметното богатсво на зам-шефката на парламента Росица Кирова
  • Новини

Кой ни управлява: Лъсна несметното богатсво на зам-шефката на парламента Росица Кирова

Иван Димитров Пешев май 19, 2022
roskiroovaova.jpg

„Декларирам конфликт на интереси, защото аз съм собственик на пристанище и притежавам 11 плавателни съда, кораби, които извършват различна дейност“. Това обяви зам.-председателят на Народното събрание от ГЕРБ Росица Кирова, предаде „Флагман“.

Днес тя участва в обсъждане на промени в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Един от спорните въпроси се оказа заплащането на такси от кораби.

„Как ще издам фактура сама на себе си“, попита Кирова.

Законопроектът цели транспониране на евродиректива и днес бе приет на първо четене.

Росица Кирова се прочу като лидер на партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ във Видин. През 2020 г. обаче тя се качи в джипа на тогавашния премиер и водач на ГЕРБ Бойко Борисов. Това доведе до изгонването й от ИТН.

Росица Кирова бе много активна като граждански деец във Видинско.

След като бе прокудена от партията на Слави, Борисов я лансира като водач на листа от ГЕРБ, а впоследствие я издигна и до зам.-председател на НС. Оказа се, обаче, че Кирова е и много солидна бизнесдама.

Междувременно в Народното събрание поставиха метални решетки на вратите на официалния ход. За това информира в социалните мрежи Цвета Караянчева от ГЕРБ.

„Никога не съм си представяла, че един ден ще стигнем дотук. Българското Народно събрание осъмна с монтирани тежки метални врати. Почти като затвор! В някакъв смисъл трябваше да го предвидим, защото преди 2 години предупреждавахме, че който сее бесилки, ковчези и замеря демократично избрани институции с развалена риба, един ден това ще жъне – окован парламент, загрозен и настръхнал като партерен балкон от 90-те години“, пише Караянчева в профила си във Facebook.

„Демокрацията се брани чрез диалог и демократични процедури. Никога в историята металните прегради не са водили до успокоение и обединение. Те са едновременно израз и източник единствено на гняв. И още нещо – още след първите избори през миналата година мнозинството наложи връщане на законодателния орган в старата сграда. Модерната, стилна и европейска заседателна зала стои заключена. Доводът беше, че така опазваме традициите и символите на българския парламентаризъм. Е, как ще обясните този нов символ сега“, добавя бившата депутатка от ГЕРБ.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пряко от московската онкология! Путин е рязан по спешност, а състоянието му е
Next: Току-що звънна телефонът на Радев, веднага вдигна, Макрон е! Съдбовно за България, ето какво ще правим

Последни публикации

  • Миналата седмица на вечеря един непознат се развика на 6-годишната ми дъщеря, Лия. Случката беше абсурдна, почти сюрреалистична. Бяхме в един от онези ресторанти, в които хората отиват, за да бъдат видени
  • Омъжих се повторно преди две години. Този брак беше коренно различен от първия. Първият беше импулсивен, хаотичен и приключи с очаквана катастрофа. Вторият, с Александър, беше изчислен. Беше решение. Той беше стабилен, успял бизнесмен, а аз бях амбициозна млада юристка, която най-сетне подреждаше живота си. В пакета влезе и тя. Ани. Неговата дъщеря.
  • Съпругът ми ме попита: „Къде са цветята, които ти изпратих?“
  • Когато казах на шефа си, че съм бременна, той ме поздрави и каза: „Не се притеснявай за работата.“
  • Телефонът извибрира върху гладката повърхност на бюрото ми – натрапчив, писклив звук в тишината на домашния ми офис. От години работех така, в тишина, заобиколена от белите стени на апартамента, за който бях изтеглила такъв огромен кредит. Всяка вноска по ипотеката беше напомняне за независимостта, която бях извоювала.
  • Въздухът в малкия апартамент тежеше, просмукан от миризмата на прегоряла манджа и неизказани тревоги. Аз, Лилия, седях на ръба на дивана, опряла длани върху опънатата кожа на корема си. Осми месец
  • Аз (68 г.) се пенсионирах, а благодарни пациенти ми подариха самостоятелно круизно пътешествие. Бях извън себе си от радост!
  • Имаше един мъж в офиса, колега, когото всички подминаваха. Казваше се Стоян. Беше тих, незабележим и винаги изглеждаше леко приведен, сякаш тежестта на света беше върху раменете му, но той я носеше с примирено безразличие.
  • Помолих шефа си спешно за пет дни отпуск. Синът ми, Мартин, беше претърпял инцидент и беше в реанимация, в критично състояние.
  • Александър се облегна назад в ергономичния си стол. Прозорецът на апартамента му гледаше към оживена улица, но шумът оставаше някъде далеч, заглушен от дебелите стъкла
  • Отгледах доведения си син Даниел от четиригодишен. Близо четиринадесет години от живота ми, посветени на него. Днес, на пищната церемония по дипломирането му в гимназията, той стоеше на сцената, облечен в тога и шапка, грееше под светлините на прожекторите.
  • Дадох всичко от себе си за тази работа. Не просто времето си, а парчета от душата си. Архитектурното студио на Мартин беше моят свят — свят, в който бях оценила всеки проект, сякаш е мой собствен дом, всяка презентация, сякаш от нея зависи животът ми. А той, Мартин, го знаеше. И го използваше.
  • Раздавах няколко чифта дамски обувки безплатно. Бяха се събрали в дъното на гардероба – спомени от един друг живот, от една друга „аз“, която вече не съществуваше. Едни велурени, с висок, тънък ток; други лачени, в цвят бордо; трети – сандали с невъзможни каишки. Реших, че е време да освободя място. Пуснах обява с ясни снимки.
  • На 37 години животът ти се разцепва на две. Първото разцепление дойде като студено, остро острие: диагнозата. Рак. Преди седем месеца.
  • Събрах се отново с бившия, въпреки че ми беше изневерил.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Миналата седмица на вечеря един непознат се развика на 6-годишната ми дъщеря, Лия. Случката беше абсурдна, почти сюрреалистична. Бяхме в един от онези ресторанти, в които хората отиват, за да бъдат видени
  • Омъжих се повторно преди две години. Този брак беше коренно различен от първия. Първият беше импулсивен, хаотичен и приключи с очаквана катастрофа. Вторият, с Александър, беше изчислен. Беше решение. Той беше стабилен, успял бизнесмен, а аз бях амбициозна млада юристка, която най-сетне подреждаше живота си. В пакета влезе и тя. Ани. Неговата дъщеря.
  • Съпругът ми ме попита: „Къде са цветята, които ти изпратих?“
  • Когато казах на шефа си, че съм бременна, той ме поздрави и каза: „Не се притеснявай за работата.“
  • Телефонът извибрира върху гладката повърхност на бюрото ми – натрапчив, писклив звук в тишината на домашния ми офис. От години работех така, в тишина, заобиколена от белите стени на апартамента, за който бях изтеглила такъв огромен кредит. Всяка вноска по ипотеката беше напомняне за независимостта, която бях извоювала.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.