Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Корабите спряха, приците и рибата избягаха! Нещо невиждано изплува в река Дунав
  • Новини

Корабите спряха, приците и рибата избягаха! Нещо невиждано изплува в река Дунав

Иван Димитров Пешев август 25, 2022
kroabiabiadunav.jpg

Въглища се показаха на дъното на пресъхналата река Дунав

Сушата изпи Дунав и спря корабоплаването. Изгони птиците, рибите и дори комарите, но показа въглищата си – както и преди десет години, когато Евлоги Димитров от Ковачица „набра“ поне шест тона.

Сега Кирчо Кирилов от Ковачица попада на цяла „жила“, предаде bTV

По данни на речния надзор в Лом сегашното ниво на Дунав почти се изравнява с рекордно ниското през 2003 година.

Не изпускай тези оферти:

Но макар и не толкова могъщ, Дунав освен въглища дава и спасение – от града, бетона и грижите. Доказват го палатките, караваните, скарите, хамаците и масите по бреговете му. До септември остават прогнозите за спад на нивото на реката.

Н ивото на река Дунав при Русе е на сантиметър от рекорда за най-ниски води през последните 81 години, откакто се извършват измервания. Това съобщиха за БТА от хидрометеорологичната служба в крайдунавския град.

Апокалиптични кадри от Дунав, сушата оголи дъното

По данни на изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ нивото на река Дунав при Русе днес е минус 72 см спрямо условната кота „нула“.

Рекордът за най-ниски води е отчетен на 8 септември 2003 година.

Тогава при Русе са измерени минус 73 см спрямо условната кота „нула“.

Прогнозата за утре е нивото да се повиши с два сантиметра.

„Стотици самоходни и несамоходни плавателни съдове изчакват в българско-румънския участък на река Дунав заради много ниските води“, съобщи за БТА директорът на дирекцията „Речен надзор – Русе“ към агенцията „Морска администрация“ Иван Жеков.

Пътуват само кораби, които са с много малко газене.

В българско-румънския участък има 20 прага, които затрудняват корабоплаването.

Жеков обясни, че са приключили драгажните дейности в района на остров Белене по удълбочаване на фарватера (плавателния път). Така кораби ще могат да преминават с газене от поне 1,70 метра. Очаква се в идните дни драгажната техника да работи и край остров Батин.

„Отделно, надявам се част от вълната, която мина през Германия и Австрия, а сега се намира в Унгария, да достигне и до българския участък. Така нивото ще се повиши, което ще облекчи до някаква степен корабоплаването за известно време“, каза Жеков.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слава Севрюкова предсказа: Мъж на 44 г. ще спаси България
Next: Пророкът дядо Влайчо не отстъпва на Ванга, неговата история ще ви остави без думи

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.