Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слава Севрюкова предсказа: Мъж на 44 г. ще спаси България
  • Новини

Слава Севрюкова предсказа: Мъж на 44 г. ще спаси България

Иван Димитров Пешев август 25, 2022
slasvasvasveirker.jpg

В първата половина на 21-ви век 44-годишен българин ще стане министър-председател и ще поведе страната ни към възход. Това е прозрение на новозагорската пророчица Слава Севрюкова, изречено в началото на 80-те години.

Ясновидката обаче уточнява, че преди това България ще изживее тежка национална катастрофа – част от територията на страната ни ще бъде присъединена към друга държава. Едва тогава българите ще се вдигнат като един и ще накажат самозабравилите се политици.

Много от управлявалите страната ще влязат в затвора, разправата с националните предатели ще е жестока, но справедлива. Териториалната загуба ще се случи напълно неочаквано – по времето, когато България е вече част от Европейския съюз. Нашите партньори от Брюксел ще бъдат стъписани и няма да са в състояние да реагират адекватно.

Това предсказание виси като „дамоклиев меч” над страната ни вече близо 3 десетилетия. Ясновидката Слава Севрюкова напуска този свят в началото на 90-те години.

Не изпускай тези оферти:

Тя е почти неизвестна за широката публика

Обяснението е просто: тя не се занимава с „битово ясновидство” и не приема тълпи от почитатели в малката си къщичка. Уменията й са използвани широко за целите на науката.

С пророчицата близо 3 десетилетия работи българският физик доцент Иво Лозенски. Двамата изумяват научните среди по света с подробно описание на устройството на кристалната решетка на силицевия кристал. Това се случва 3 години преди американски учени да усъвършенстват т.нар. „тунелен електронен микроскоп” и да опишат точно строежа на кристалната решетка. Заключенията им съвпадат удивително с казаното от Слава Севрюкова. Пророчицата има рядката способност „да вижда” устройството на атомите.

Ясновидските способности на Слава Севрюкова са използвани и от българските тайни служби при разкриването на терористичната група, организирала кървавите атентати по време на Възродителния процес.

За нея писателят Христо Нанев твърди: „Тя виждаше сриването на комунизма много преди да се случи и – за това също са съхранени нейни предсказания в дневници на нейни близки, които имах шанса да прочета. някои неща аз съм ги записал на касетофон, други – от нейни близки. Аз съм интервюирал над 200 души, които са били до нея и са си водили записки, документирани от онова време. Тя видя как комунизмът ще се срути за кратко време без кръв.

и тогава, още през 1970-та година, предсказва появата на Горбачов: „..Тази ужасна съветска страна дето затри милиони свои чеда в сибир изведнъж ще рухне – тогава, когато начело, виждам, ще застане един мъж с белег на главата.”…

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нова трагедия: 25-годишен блъсна колата си в дърво и загина
Next: Корабите спряха, приците и рибата избягаха! Нещо невиждано изплува в река Дунав

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.