Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Корабите спряха, приците и рибата избягаха! Нещо невиждано изплува в река Дунав
  • Новини

Корабите спряха, приците и рибата избягаха! Нещо невиждано изплува в река Дунав

Иван Димитров Пешев август 25, 2022
kroabiabiadunav.jpg

Въглища се показаха на дъното на пресъхналата река Дунав

Сушата изпи Дунав и спря корабоплаването. Изгони птиците, рибите и дори комарите, но показа въглищата си – както и преди десет години, когато Евлоги Димитров от Ковачица „набра“ поне шест тона.

Сега Кирчо Кирилов от Ковачица попада на цяла „жила“, предаде bTV

По данни на речния надзор в Лом сегашното ниво на Дунав почти се изравнява с рекордно ниското през 2003 година.

Не изпускай тези оферти:

Но макар и не толкова могъщ, Дунав освен въглища дава и спасение – от града, бетона и грижите. Доказват го палатките, караваните, скарите, хамаците и масите по бреговете му. До септември остават прогнозите за спад на нивото на реката.

Н ивото на река Дунав при Русе е на сантиметър от рекорда за най-ниски води през последните 81 години, откакто се извършват измервания. Това съобщиха за БТА от хидрометеорологичната служба в крайдунавския град.

Апокалиптични кадри от Дунав, сушата оголи дъното

По данни на изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ нивото на река Дунав при Русе днес е минус 72 см спрямо условната кота „нула“.

Рекордът за най-ниски води е отчетен на 8 септември 2003 година.

Тогава при Русе са измерени минус 73 см спрямо условната кота „нула“.

Прогнозата за утре е нивото да се повиши с два сантиметра.

„Стотици самоходни и несамоходни плавателни съдове изчакват в българско-румънския участък на река Дунав заради много ниските води“, съобщи за БТА директорът на дирекцията „Речен надзор – Русе“ към агенцията „Морска администрация“ Иван Жеков.

Пътуват само кораби, които са с много малко газене.

В българско-румънския участък има 20 прага, които затрудняват корабоплаването.

Жеков обясни, че са приключили драгажните дейности в района на остров Белене по удълбочаване на фарватера (плавателния път). Така кораби ще могат да преминават с газене от поне 1,70 метра. Очаква се в идните дни драгажната техника да работи и край остров Батин.

„Отделно, надявам се част от вълната, която мина през Германия и Австрия, а сега се намира в Унгария, да достигне и до българския участък. Така нивото ще се повиши, което ще облекчи до някаква степен корабоплаването за известно време“, каза Жеков.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слава Севрюкова предсказа: Мъж на 44 г. ще спаси България
Next: Пророкът дядо Влайчо не отстъпва на Ванга, неговата история ще ви остави без думи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.