Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кошлуков изригна: За 30 години не може да се възстанови онова, което комунистите съсипаха
  • Новини

Кошлуков изригна: За 30 години не може да се възстанови онова, което комунистите съсипаха

Иван Димитров Пешев юни 4, 2022
koshhlhuhkhk.jpg

Новият директор на БНТ Емил Кошлуков смята да залага изключително много на религиозни предавания по Националната телевизия.

В тази връзка той обяви, че „Вяра и общество“ няма да се пипа, независимо какъв му е рейтингът.

Явно рейтингът му наистина не е висок, което породи слуховете, че предаването ще бъде свалено от ефир. Самият началник на телевизията обаче се застъпи за него.
Емил Кошлуков смята българите за атеисти

Причината е, че Емил Кошлуков е изключително религиозен и вярващ в Бог човек. За слабата гледаемост на „Вяра и общество“ той обвинява комунистите, които според него са разрушили връзката между българина и Господ, пише Plovdiv24.bg.

„В продължение на 45 години в България властваше официален атеизъм. Затова вярвам, че днес хората имат нужда от много повече религиозно възпитание и просвета, защото връзката им с Бог в момента е загубена.“, отбелязва Кошлуков.

По всичко личи, че той счита, че за тези 30 години, в които у нас е демокрация, хората не са успели да преодолеят травмите, които социализмът им е нанесъл във връзката с Господ и затова и до днес има много българи, които са атеисти.

Кошлуков винаги се е изказвал против комунистите. Преди година в интервю за „24 часа“ той ги определи като безродници и безбожници, защото мразят себе си, т.е. собствената си страна и религия.
Кой е Емил Кошлуков и защо мрази комунистите

Всъщност Емил Кошлуков има личен мотив да мрази комунистите. Именно те го вкараха в затвора преди 35 години заради бунт в казармата.

Бъдещият тогава журналист прекара зад решетките няколко години, които определя като най-големия кошмар в живота си. Затова и до днес ненавижда всичко свързано със социалистическия строй.

Той винаги е бил западно ориентиран, тъй като има цели 5 години следване в Калифорнийския университет в САЩ. След като се завърна в България, бе въвлечен в политическия живот у нас от Симеон Сакскуборготски, който го направи депутат.

Емил Кошлуков смени доста телевизии, но навсякъде, където е бил, е говорил против комунистите. Така беше и в „Евроком“, и в „ТВ7“, и в „Алфа“, така е и в БНТ сега.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дават 15 000 лева за 2 стотинки от соца в НРБ
Next: Баба и дядо живяха щастливо цели 62 години, докато дядото не отвори тайна кутия и видя

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.