Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кошлуков изригна: За 30 години не може да се възстанови онова, което комунистите съсипаха
  • Новини

Кошлуков изригна: За 30 години не може да се възстанови онова, което комунистите съсипаха

Иван Димитров Пешев юни 4, 2022
koshhlhuhkhk.jpg

Новият директор на БНТ Емил Кошлуков смята да залага изключително много на религиозни предавания по Националната телевизия.

В тази връзка той обяви, че „Вяра и общество“ няма да се пипа, независимо какъв му е рейтингът.

Явно рейтингът му наистина не е висок, което породи слуховете, че предаването ще бъде свалено от ефир. Самият началник на телевизията обаче се застъпи за него.
Емил Кошлуков смята българите за атеисти

Причината е, че Емил Кошлуков е изключително религиозен и вярващ в Бог човек. За слабата гледаемост на „Вяра и общество“ той обвинява комунистите, които според него са разрушили връзката между българина и Господ, пише Plovdiv24.bg.

„В продължение на 45 години в България властваше официален атеизъм. Затова вярвам, че днес хората имат нужда от много повече религиозно възпитание и просвета, защото връзката им с Бог в момента е загубена.“, отбелязва Кошлуков.

По всичко личи, че той счита, че за тези 30 години, в които у нас е демокрация, хората не са успели да преодолеят травмите, които социализмът им е нанесъл във връзката с Господ и затова и до днес има много българи, които са атеисти.

Кошлуков винаги се е изказвал против комунистите. Преди година в интервю за „24 часа“ той ги определи като безродници и безбожници, защото мразят себе си, т.е. собствената си страна и религия.
Кой е Емил Кошлуков и защо мрази комунистите

Всъщност Емил Кошлуков има личен мотив да мрази комунистите. Именно те го вкараха в затвора преди 35 години заради бунт в казармата.

Бъдещият тогава журналист прекара зад решетките няколко години, които определя като най-големия кошмар в живота си. Затова и до днес ненавижда всичко свързано със социалистическия строй.

Той винаги е бил западно ориентиран, тъй като има цели 5 години следване в Калифорнийския университет в САЩ. След като се завърна в България, бе въвлечен в политическия живот у нас от Симеон Сакскуборготски, който го направи депутат.

Емил Кошлуков смени доста телевизии, но навсякъде, където е бил, е говорил против комунистите. Така беше и в „Евроком“, и в „ТВ7“, и в „Алфа“, така е и в БНТ сега.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дават 15 000 лева за 2 стотинки от соца в НРБ
Next: Баба и дядо живяха щастливо цели 62 години, докато дядото не отвори тайна кутия и видя

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.