Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Крадци разбиха дома на човек на Лили Иванова
  • Новини

Крадци разбиха дома на човек на Лили Иванова

Иван Димитров Пешев август 18, 2022
odamsdlasdisli.jpg

Крадци са разбили преди няколко дни къщата на бившата икономка на Лили Иванова – Мария, информира „България Днес“.

70-годишната жена, която е запазила изключително топли отношения с естрадната легенда, обитава имот, наследство от покойния й съпруг, в софийското село Яна.

Ексдомашната помощница на примата веднага се оплакала на кварталния, но злосторниците още не са заловени. Мария предполага, че са банда местни тийнейджъри, които тормозят и други възрастни хора от селото.

„Нищо не мога да направя, страх ме е, хвърлят камъни, счупили са прозорците… Една съседка ги е видяла. Сега търся ключар, който да ми оправи бравите на вратите, защото са ги повредили. Така могат спокойно да влязат и да отнесат всичко“, сподели опасенията си Мария.

Лили Иванова не останала безучастна пред произшествието и веднага предложила помощ на своята бивша икономка, с която се среща често и я кани на гости дори на най-големите семейни празници.

Преди време отровиха и Джеки, кучето, което пазеше двора и къщата на Мария. Тя се поболя от мъка, като певицата тогава също й протегна ръка за помощ и я утешаваше в скръбта й.

„Една сутрин се събуждам от плача на Джеки. Въртеше се на веригата, но докато разбрах какво става, кучето повърна, легна и повече не мръдна“, разказа за вестника ексдомашната помощница на изпълнителката на „Ветрове“. После разбрала, че злосторниците му подхвърлили храна, в която били поставени карфици, и животното издъхнало в страшни мъки.

Мария предполага, че Джеки е бил отровен умишлено, за да може апашите да атакуват безпроблемно имота.

Тя довери още, че скоро ще остане сама в къщата, защото нейните близки също били налегнати от грижи. Дъщеря й наскоро е претърпяла операция, а наемателят на апартамента й в София използвал отсъствието й от София и й задлъжнял с няколко месеца. В живота на ексикономката обаче има и радостни мигове – когато я оставят да се грижи за правнучката, кръстена на нея.

Мария попада в образцовия дом на поп звездата преди десетина години по лична препоръка на сестра й Магда. Двете били колежки в Дома за ветерани на изкуството и културата в столичния квартал „Захарна фабрика“. Лили останала толкова доволна от домакинските умения, предаността и работливостта на Мария, че я препоръчала и на Тончо Русев. Легендата на родната естрада дълго увещавала Мария да остане при нея, но след като овдовяла, семейните обстоятелства принудили домашната й помощница да се засели в Яна.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Линда Петкова проговори за Лена
Next: Мъж разказа за невероятна случка на наш плаж, в центъра на интригата е Наталия Кобилкина

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.