Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж разказа за невероятна случка на наш плаж, в центъра на интригата е Наталия Кобилкина
  • Новини

Мъж разказа за невероятна случка на наш плаж, в центъра на интригата е Наталия Кобилкина

Иван Димитров Пешев август 18, 2022
mujevjasvkobil.jpg

Мъж разказа в социалните мрежи за невероятни преживявания на плажа във Варна, видя Sofia24.bg. В центъра на събитията накрая обаче се оказва Наталия Кобилкина. Публикуваме целия разказ без редакторска намеса:

Преди няколко седмици с очите си видях, че в заведението на плажа на Слънчев ден (Варна) се продава паста за 130 лв. Тогава си казах, че приключвам с това място. Все пак работата ме закара в петък отново там, за да ме изуми с нови впечатляващо абсурдни преживявания.

След като приключих работата си в х-л „Палас“ – петзвезден хотел, намиращ се на първа линия, излезнах от изхода към плажа, за да се насладя на гледката. Седнах на пейка до входа с кафе, запалих цигара, вдишах дълбоко и в този момент от нищото се появи младо и видимо притеснено момиче, което за удобство на историята ще кръстим Жена 1. Тя се приближи плахо към мен и ме попита „Господине, говорите ли български?“, на което отвърнах утвърдително. Към този момент нямах представа в какво ще се въвлека.

Жена 1 беше на около 30 години, слаба, облечена в лятна бяла пола, син потник и сандали. Не носеше бански, въпреки че беше на плажа.

Жена 1: Много ми е неудобно, но може ли да ми дадете 10 лв.?

Аз: Защо?

Тя: Ами, чантата ми е в хотела и не ми я връщат, докато не им дам депозита от 10 лв. Портфейлът ми е в нея и не мога да им платя.

В този момент фиксирах кафява гривна на лявата и ръка, на която пишеше името на съседния х-л „Марина“. Очевидно беше гост на хотела. Докато говореше, гласът ѝ затрепери, а очите ѝ започнаха да се пълнят със сълзи.

Жена 1: Много съм притеснена. Аз съм от Русе и нямам пари да се прибера, нямам на кого да се обадя, телефонът ми е вътре в чантата заедно с парите, изхлипа тя. Моля ви, дайте ми 10 лв., за да се оправя.

Леко объркан под въздействието на емоциите ѝ, си извадих портфейла от джоба и наивно подадох на жената 10 лв., като тя веднага си ги сложи в… пазвата . В този момент от хотела се появи служителка на рецепция, чула и видяла ситуацията.

 

Рецепционистка: Какво става тук?

Жена 1: Заключили са ми нещата в хотела и не ми ги връщат, докато не им дам 10 лв. Един мъж стои пред вратата на стаята и не ме пуска, докато не му дам парите.

В този момент русата ми глава започна да загрява албанския си реотан.

Аз: Ама чакайте малко, как така един мъж стои пред вратата на стаята и не Ви пуска?

Жената се обърка от въпроса и започна да хленчи нещо неразбираемо.

Аз: Кажете коя е тази стая. Това е невъзможно да се случи.

Рецепционистката се намеси и заяви, че е недопустимо току-така да се искат пари от хората на плажа. Върнете на доктора парите, каза тя.

 

Жена 1 ме погледна с вече леко зъл поглед и ме попита дали си искам парите обратно. Осъзнавайки, че вероятно ме мамят, си поисках парите обратно. Жена 1 ги извади от сутиена си, върна ми парите и драсна към плажа.

Рецепционистката се засуети, че гривните в съседния хотел били сини, а не кафяви, каквато беше гривната на Жена 1. Мислейки, че се случва някакъв нов вид измама, веднага влезе обратно в хотела, за да се свърже с управителя на комплекса.

На този етап бях изпушил едва половината от цигарата си.

 

30 секунди по-късно отново сякаш от нищото към мен се приближиха нови 2 жени. Този път доста по-уверено жена 2 директно се обърна към мен, ако щете вярвайте, с думите „Господине, говорите ли български?“.

В този момент започнах да се оглеждам за скрита камера. Уви, всичко беше видимо нормално. Мозъкът ми каза директно да отговоря на някакъв друг език, но душата ми явно копнееше за екшън. Сещате се какво казах.

Жена 2: Това до мен (Жена 3) е млада, но много добра певица. Аз съм нейното импресарио.

Не обърнах много внимание на Жена 2, но Жена 3 бе доста пищна – руса, висока, с едри гърди и големи сини очи. И двете обаче бяха със същите кафяви гривни от съседния хотел. Жена 2 продължи:

-Тя е много притеснителна и се срамува от хората и затова сега я карам да ходи по плажа и да пее на хората.

Главата ми се пръскаше от смях. WTF, човек??! Притеснителна певица с импресарио на плажа???

Жена 2: Искате ли да Ви изпее нещо?

– Не, студено отговорих аз.

Жена 2: Сигурен ли сте? Тя пее наистина страхотно. Може да Ви изпее всяка песен, която си пожелаете.

Аз: Не, мерси, не съм в настроение за пеене, наистина.

Жена 2: А нещо друго може ли да направи за Вас? Изглеждате напрегнат. Един масаж на краката ще Ви се отрази добре.

Вече бях впечатлен. Първото нещо, което ми мина през главата бе, че едно време проститутките директно си предлагаха да ти посвирят на дудука, но във Варна явно са ъпгрейднали сериозно и първо ти предлагат да ти попеят. Освен впечатлен обаче, бях и сериозно смутен. Загасих си НЕДОПУШЕНАТА цигара, на която бях излезнал да се насладя с кафето и им казах, че се връщам в хотела.

 

Влезнах вътре, тресейки се от смях. Разказах на рецепционистката всичко и тя се ужаси. Звънна на управителя, разказа му всичко, спомена кафявите гривни и в този момент мистерията се разнищи.

Оказа се, че в съседния хотел се провежда семинар на сексоложката гуру спиритуал лидер Наталия Кобилкина. Учила жените как да бъдат независими и им давала различни задачи. Една от тях била как да искат ефективно пари от мъжете. В последствие разбрах, че въпросният семинар представлява седемдневно обучение с гръмкото име „Живот на върха“, за което цените започват от 3200 лв. и стигат до 6000 лв. Кобилкина ги учила как да просят пари и да бъдат независими.

УВАЖАЕМИ ЖЕНИ, така независими няма да станете.

 

Надявам се тази история да стигне до повече хора, за да разберат жените до какво низко ниво трябва да слезнат, за да живеят на върха според Наталия Кобилкина. Моля ви, недейте се поддава на евтиния маркетинг и пошлостта. Това не привлича. Напротив. Жестоко отблъсква.

 

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Крадци разбиха дома на човек на Лили Иванова
Next: По-вкусно от баклава! Разбиваш 4 яйца в сместа, печеш и заливаш със сироп – топи се в устата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Арестуваният охранител от НСО Мартин Варадинов пред цяла България: Изпълних дълга си по закон!
  • Пуснаха непоказвано видео от друг ъгъл със Соня Колтуклиева
  • Учителката на Колтуклиева в занаята: Сценката е смешна! Сонче, и ти остаря, смени обувките
  • Проговори гардът, блъснал Соня Колтуклиева: Мартин Виденов призна за заповед отгоре!
  • Натали Трифонова показа с видео как минава един обичаен ден със сина й Арън
  • Такъв пост публикува на страницата си във Фейсбук Евгени Минчев ден след като журналистката Соня Колтуклиева
  • Колтуклиева от болницата: Винаги така съм постъпвала с политиците, искам отговори
  • Военно-окръжният съд в София пусна на свобода 37-годишния офицер от НСО Мартин Варадинов, който бе задържан и обвинен за нанесена средна телесна повреда на журналистката Соня Колтуклиева.
  • Сърцераздирателно! Соня Колтуклиева умряла от притеснение за дъщеря си в САЩ, която била бременна
  • Дани Петканов избухна след освобождаването на убиеца на Милен Цветков

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.