Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Крадци разбиха дома на човек на Лили Иванова
  • Новини

Крадци разбиха дома на човек на Лили Иванова

Иван Димитров Пешев август 18, 2022
odamsdlasdisli.jpg

Крадци са разбили преди няколко дни къщата на бившата икономка на Лили Иванова – Мария, информира „България Днес“.

70-годишната жена, която е запазила изключително топли отношения с естрадната легенда, обитава имот, наследство от покойния й съпруг, в софийското село Яна.

Ексдомашната помощница на примата веднага се оплакала на кварталния, но злосторниците още не са заловени. Мария предполага, че са банда местни тийнейджъри, които тормозят и други възрастни хора от селото.

„Нищо не мога да направя, страх ме е, хвърлят камъни, счупили са прозорците… Една съседка ги е видяла. Сега търся ключар, който да ми оправи бравите на вратите, защото са ги повредили. Така могат спокойно да влязат и да отнесат всичко“, сподели опасенията си Мария.

Лили Иванова не останала безучастна пред произшествието и веднага предложила помощ на своята бивша икономка, с която се среща често и я кани на гости дори на най-големите семейни празници.

Преди време отровиха и Джеки, кучето, което пазеше двора и къщата на Мария. Тя се поболя от мъка, като певицата тогава също й протегна ръка за помощ и я утешаваше в скръбта й.

„Една сутрин се събуждам от плача на Джеки. Въртеше се на веригата, но докато разбрах какво става, кучето повърна, легна и повече не мръдна“, разказа за вестника ексдомашната помощница на изпълнителката на „Ветрове“. После разбрала, че злосторниците му подхвърлили храна, в която били поставени карфици, и животното издъхнало в страшни мъки.

Мария предполага, че Джеки е бил отровен умишлено, за да може апашите да атакуват безпроблемно имота.

Тя довери още, че скоро ще остане сама в къщата, защото нейните близки също били налегнати от грижи. Дъщеря й наскоро е претърпяла операция, а наемателят на апартамента й в София използвал отсъствието й от София и й задлъжнял с няколко месеца. В живота на ексикономката обаче има и радостни мигове – когато я оставят да се грижи за правнучката, кръстена на нея.

Мария попада в образцовия дом на поп звездата преди десетина години по лична препоръка на сестра й Магда. Двете били колежки в Дома за ветерани на изкуството и културата в столичния квартал „Захарна фабрика“. Лили останала толкова доволна от домакинските умения, предаността и работливостта на Мария, че я препоръчала и на Тончо Русев. Легендата на родната естрада дълго увещавала Мария да остане при нея, но след като овдовяла, семейните обстоятелства принудили домашната й помощница да се засели в Яна.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Линда Петкова проговори за Лена
Next: Мъж разказа за невероятна случка на наш плаж, в центъра на интригата е Наталия Кобилкина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.