Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Край на магазините за левче: Ето каква ще бъде тяхната съдба!
  • Новини

Край на магазините за левче: Ето каква ще бъде тяхната съдба!

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2024
sdfvfdsvfdhfdhgfj.png

Магазините тип „Всичко за 1 лев“ нашумяха ударно преди близо 15-16 години. Цяла мания е на път да си отиде завинаги, видя КОЧ.

 

Фикс идеята да преровиш и да се оборудваш за без пари със стоки ментета и некачествени домакински уреди вече ще бъде крайно трудна за осъществяване.

 

Иде краят на магазините за левче. Все повече китайски дюкяни вече са затворени, а други отдавна са се отказали най-евтината стока, която да продават, да бъде само 1 лев. Бедното население съвсем естествено като хипнотизирано гледаше евтинията, игнорирайки „благоуханието“, което се носи на влизане.

С 1 лев в джоба всеки се чувстваше направо милионер, влизайки да си закупи най-необходимите стоки за бита. И не само това.

Магазинчетата често са ставали арена на сблъсък между разгорещени домакини и млади моми, готови да си скубят косите до откат в името на това за тях да отиде последното огледалце в комплект с червило. Баби дори са размахвали бастуни една срещу друга, за да докопат пакет от 8 тоалетни хартии само за 1 левче.

Естествено никой не е оставял само лев за желан продукт.

„Изкушението дебне отвсякъде“, коментират редовни клиентки. Причината за това се подразбира – в китайските магазинчета просто има всичко. От калпави електроуреди, които могат да гръмнат при ползване над 5 минути, имитираща порцелан посуда до парфюми със сносна миризма, която за секунди се примесва с едрите капки избила пот. А българите грабеха ли грабеха, клиент да остави под 5 лева никога не се е случвало.

Но както всяко нещо истерията покрай магазините за 1 лев рязко отшумя. Появиха се моловете, в които все се намира по някоя сергия, която да е за джоба на всеки, разраснаха се и пазарите, на които виетнамци, ливанци и китайци пак продават по някоя друга стока менте. Добре познатите магазини за левче вече са с нов облик и витрини, на които се ширят обявки: „Комплект химикалки 2 лева“, „5 червила – 4 лева“, „Чифт гащи 5 лева“.

Служителка на магазин в столичния квартал „Слатина“ разкри, че преструктурирането се налага заради липсата на клиенти.

„От „Илиянци“ и моловете хората си купуват пак за без пари това, което ние продаваме. А и по-представително звучи: „Магазин за всичко“, отколкото „Магазин за 1 лев“, коментира тя и добави, че няма как билетът за градския транспорт да струва 1,60 лева, с 60% повече от най-евтината стока, която тя продава.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всеки трябва да прочете тези редове за поща в abv.bg, иначе може да пострада
Next: Зрителите бесни на БТВ: Искат връщане на Кой да знае?

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.