Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Красавец с чаровна усмивка е заместникът на Сашо Кадиев в Преди обед – вижте каква хубава двойка са с Деси
  • Новини

Красавец с чаровна усмивка е заместникът на Сашо Кадиев в Преди обед – вижте каква хубава двойка са с Деси

Иван Димитров Пешев август 26, 2023
fshrehertewtwe.png

След какви ли не спекулации, вече е ясно кой ще заеме овакантеното място като водещ рамо до рамо с Деси Стоянова в предаването „Преди обед“ по бТВ. Припомняме, че Александър Кадиев доброволно се оттегли от тази роля, за да се посвети на театъра и киното.
Новият екранен партньор на усмихнатата брюнетка тепърва ще приковава вниманието, защото е и привлекателен, и талантлив, и чаровен.

От 4 септември (понеделник) любимото дневно токшоу “ Преди обед “ влиза в нов дом и ще зарадва зрителите с изцяло обновен формат. До Деси Стоянова, както стана ясно, вече няма да застава Александър Кадиев, а чисто нов екранен партньор – отново актьор – Петър Дочев. Всеки делничен ден двамата ще обсъждат любопитни и вълнуващи теми с интересни събеседници.

Деси и Петър

Богатото разнообразие от срещи ще бъде допълнено с нови рубрики, които обещават качествено развлечение пред екрана за зрителите на bTV. За прекрасната атмосфера в студиото и за аудиторията пред малкия екран ще допринесе не само новият творчески тандем на Деси и Петър, но и новият дом на предаването.

Той е създаден в новия студиен комплекс на bTV според изискванията за green filming практики и е изграден с екологични и устойчиви природни материали, мултифункционални зони, възможности за паралелно заснемане и излъчване на повече гости и тематични рубрики, модерна LED осветителна и аудио-визуална техника. Цялото пространство създава неповторими усещания за мястото у дома, където сядаме със семейството или с приятели и говорим за наистина важните неща в ежедневието – кино, обществени процеси, интересни истории, важното от живота в България и света.

Петър Дочев

Около новия водещ Петър Дочев пък, тепърва ще се шуми, защото той е една от младите надежди на българското кино и театър. Естествен, непринуден и изключително талантлив, Дочев пленява публиката с харизматичното си излъчване и професионализъм. Роден е в Бургас, където завършва гимназия с профил география.

В тийнейджърските си години той се увлича по бойните спортове и усилено тренира киокушин карате. В един момент обаче музиката го завладява и предопределя артистичния му път в живота. Преоткрива изразяването чрез нотите, а след това и актьорството на аматьорско ниво.

Петър Дочев актьор

Веднага след завършването на средното си образование Петър е приет в НАТФИЗ в класа на проф. Атанас Атанасов. Завършва Актьорство за драматичен театър през 2015 г. Едва дипломирал се, през същата година Дочев е поканен на щат в Младежкия театър „Николай Бинев“, където прекарва три години преди да излезе на свободна практика.

В момента Петър Дочев играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Драматичен театър Пловдив, Театрална работилница „Сфумато“, Театър „Азарян“ и „Топлоцентрала“. Популярни постановки с негово участие са „Някои го предпочитат…“, „Кухнята“, „Срещу течението на Хъдсън“, „Стъклената менажерия“, „Под купола небесен“, „Одисей“, „Не падай духом“ и др. Снимал се е за няколко български филма и сериал, а сега приема предизвикателството да седне до Деси Стоянова като водещ на делничното токшоу на bTV „Преди обед“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Медсестра спасила момиченце с изгаряния. Срещата им след 38 г. е трогателна
Next: Борисов обяви голяма новина за Божков, изненада всички с това

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.