Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Медсестра спасила момиченце с изгаряния. Срещата им след 38 г. е трогателна
  • Новини

Медсестра спасила момиченце с изгаряния. Срещата им след 38 г. е трогателна

Иван Димитров Пешев август 26, 2023
dfghgfbwerwersd.jpg

В продължение на десетилетия Аманда Скарпинати пази стара черно-бяла снимка на медицинска сестра, която я гушка като бебе.

Тази снимка е направена в болница в Ню Йорк през 1977 г., след като Аманда е сериозно ранена. Момиченцето, което тогава е само на 3 месеца, пада от дивана върху парен изпарител и получава изгаряния трета степен.

На снимката се вижда, че главата на момиченцето е увита в марля, като медицинската сестра направила всичко възможно да облекчи състоянието на бебето и да я утеши.

През следващите години Аманда трябвало да претърпи няколко операции и да изтърпи тормоз от съучениците си относно външния си вид.

Винаги, когато Аманда била тъжна, тя изваждала черно-бялата снимка на медицинската сестра. Това й носело облекчение, напомняйки й, че някога е имало човек, който се е грижил за нея с голям трепет.

През целия си живот Аманда се надявала да намери своя ангел-пазител. Търсенето й продължило 20 години и накрая жената решила да се обърне към социалните мрежи като последна надежда.

Това, което се случило след това, няма да ви остави безразлични, така че нямаше как да не споделим тази чудесна история с вас.

През 1977 г. 3-месечната Аманда Скарпинати беше била с линейка в градската болница в Олбани в Ню Йорк с изгаряния трета степен, след като падна;а от дивана върху домашен изпарител с пара.

В болницата за нея се грижела млада медицинска сестра. Черно-бели снимки от тази година я показват, че държи Аманда в ръцете си и й се усмихва нежно.

Безмилостният тормоз

Аманда се възстанови;а от случилото се, но, за съжаление, през цялото си детство тя била жертва на безкраен тормоз заради белезите, оставени от изгарянията.

„Израснах обезобразена от изгаряния, така че постоянно бях подигравана и измъчвана“, казва Аманда пред агенция AP. „Тогава погледнах тези снимки и си говорих с нея, въпреки че не знаех коя е тя. Изпитвах облекчение, като гледах тази жена, която изглеждаше толкова много загрижена за мен.“

Аманда се надявала, че един ден ще успее да намери медицинската сестра, която се грижела за нея в този труден момент.

След 20 години неуспешни търсения, Аманда се обърна към социалните медии. Тя споделила черно-белите снимки на страницата си във фейсбук и написала: „Бих искала да знам името й и може би да поговорим и да се срещна с нея. Моля, споделете тези снимки, тъй като никога не знаете до кого могат да достигнат.“

Снимките обиколили интернет

Постът й обиколил интернет пространството, а на следващия ден тя получила съобщението, което чакала.

Анджела Лиъри, която същата година работела като медицинска сестра в болницата, разпознала на снимката колежката си Сюзън Бергер. По това време Сюзън била на 21 години и току-що била завършила колеж. Тя, подобно на Аманда, запазила тези снимки и никога не забрави момичето с изгарянията.

„Помня я. Беше много спокойна“, спомня си Сюзън. „Обикновено, когато извеждат децата от операционната, те спят или плачат. А това момиче беше толкова спокойно и доверчиво. Беше невероятно.“

Скоро след публикацията, 38 години по-късно, медицинската сестра и нейната пациентка се срещат отново и тази среща е много емоционална.

 

„Не знам дали има медицински сестри, които са имали нещо подобно и които са късметлии като мен – да не бъдете забравени през целия си живот“, казва Сюзън.

„За мен е голяма чест да представлявам всички медицински сестри, които са се грижили за Аманда през годините.“

Наистина докосваща история, особено като се има предвид какво е преживяла Аманда през цялото време.

Почитайте медицинските сестри по света, които вършат невероятна работа, като се грижат за хората в най-трудните моменти от живота им. Те наистина заслужават уважение!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бойко Борисов с първи думи за завръщането на Божков
Next: Красавец с чаровна усмивка е заместникът на Сашо Кадиев в Преди обед – вижте каква хубава двойка са с Деси

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.