Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Красива нашенка напусна добре платена работа в ООН и се захвана с фермерство
  • Новини

Красива нашенка напусна добре платена работа в ООН и се захвана с фермерство

Иван Димитров Пешев юни 13, 2023
krassusdiasidkasrkasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Катрин Цанев е основател на биоферма „Венец“ в село Тодорово до Плевен. Преди това е работила за организацията по прехрана и земеделие към ООН.

След седем години перспективна и добре платена работа в ООН, Катрин сменя кардинално посоката и се заема с отглеждане на зеленчуци, овошки и лимец по нивите в Троянско и Плевенско.

Докато сади мушмули, дюли и вишни, докато суши доматчета, Катрин експериментира с мулчиране с овчи руна, създава кооперация, която да приготвя готова храна за общността, подава ръка на местни ромски жени и им помага да се обучат така, че да работят на мениджърски позиции.

Вече три години тя пътува между Северна България и Женева, където живее съпругът ѝ.

„Село Тодорово беше пример за това как земеделието след комунизма и индустриализацията е останало откъснато и отделено от хората и не носи много ползи за местното население, дори вреди на околната среда и това ми направи много голямо впечатление тогава.

Роди се идеята по някакъв начин аз да променя това статукво и след това започнах да работя в ООН по темите на устойчивото земеделие”, каза в предаването „Графити по въздуха“ Катрин Цанев.

Тя е кандидатствала и спечелила проект за подпомагане, но се отказала да го изпълнява.

„Спечелили сме един малък проект от Европейския институт за иновация, който подкрепя с малко финансиране иновативни проекти в селските райони, които измислят нови подходи към устойчиво земеделие и хранителната система изцяло”.

Село Тодорово е кръстено на прадядото на Катрин Цанев.

„Аз само от разкази го познавам, той ми е прадядо, нямах удоволствието и честта да се запозная с него лично. Той беше убит 1944 година, но от това, което знам, той е бил земеделец, имал е първата мелница в селото и е бил кмет“.

Катрин Цанев е родена в Лондон, дете е на майка германка и баща българин. Завършила е политология в Германия, учила е и в Москва. В университетските си години Катрин специализира европейска политика и обследва как Общата селскостопанска политика помага на малките фермери да се справят с климатичните промени.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това младо семейство си направи приказен дом от два стари ЖП вагона
Next: Мъж купи запустяло училище и го превърна в уютен семеен дом

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.