Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кубрат В. Пулев: Ще бъда напълно откровен, истина е новината за брат ми Тервел, изпитва силна болка
  • Новини

Кубрат В. Пулев: Ще бъда напълно откровен, истина е новината за брат ми Тервел, изпитва силна болка

Иван Димитров Пешев април 14, 2023
terrvevasldalsdkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кубрат Пулев призна, че е реална новината за силните болки, които изпитва брат му Тервел Пулев след победата срещу Джоел Ходжгрийн в Калифорния, САЩ. Малко след това по темата говори и самия боксьор, който също призна и каза, че предстоят прегледи и изследвания.

„Понесох много тежък, силен удар още в началото на мача. Действително, съмненията са за пукнато ребро, но тепърва ще стане ясно дали е така. Просто болката, която изпитвам е много силна и трябва да се установи от какво е“, коментира Пулев пряко в ефира на сутрешния блок на „Би Ти Ви“ минути след успеха си.

На Тервел предстоят обстойни изследвания, за да се установи каква точно е травмата му. Неотлъчно до него е брат му Кубрат Пулев, който също е казал няколко думи за случилото се на най-близкото си обкръжение.

Българинът бе много по-добър от съперника си и два пъти го свали на пода за трите рунда, колкото продължи срещата, но получи удар в началото.

 

От официалния Фейсбук профила на Тервел Пулев:

„Благодаря на всички за подкрепата!

Благодарности на всеки, който помага с нещо на Тийм Пулев.
Поздравяваме се с успеха въпреки травмата в реброто, получена в самото начало на мача.

След това се наложи да бъда много осторожен за защитата на тази зона. Прибрах лявата ръка плътно до тялото, което малко промени играта ми- „отсъстваше“ предната ръка. Въпреки всичко се опитвах да поддържам ритъма на играта, а и противникът ми да не усети, че изпитвам прорязваща болка.

Минаха ми всякакви мисли по време на тези 3 рунда. Радвам се, че успях да се събера и да грабна победата от трудна ситуация. Така е и по- сладка!

Очаквам да мина обстоен медицински преглед, за да знаем със сигурност каква е ситуацията.

Благодаря отново на всички!“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Натали Трифонова не издържа и избухна по БТВ: Лъжат ви!
Next: Сега му е времето: Докато люлякът цъфти, напълнете буркан с цветчетата и залейте с растително масло

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.