Заплащане от по 25 евро на час в Нидерландия предизвика глад за строители в Кърджали.
И тази седмица на трудовата борса в Кърджали отчитат остър недостиг на строители. Само в Бюрото по труда са обявени 10 свободни позиции.
Голямо е търсенето и на строители за обекти в Западна Европа, както и бригади за монтиране на соларни системи, пише 24rodopi.com. Часовите ставки започват от 11 евро за кофражисти и достигат до 25-30 евро на час за специалисти по монтирането на соларни панели.
Добрите майстори работят на Запад, категорични са фирмите, които изпитват остра нужда от строители.
Не изпускай тези оферти:
Още за работа в чужбина:
В Кипър най-опасният за работа отрасъл се оказва строителството. В него са регистрирани най-много трудови злополуки със смъртни случаи, като значителна част от тях са засегнали чуждестранни работници.
Това показва представеното в понеделник проучване, с което бе отбелязана започващата в Европа „Седмица за безопасност и здраве при работа“, информира БНР.
Изследването, проведено от социалното министерство и екип от Европейския университет в Кипър, обхваща 28 000 трудови злополуки в периода 1999 – 2020 г.
С 21% от тях строителството заема второ място след индустрията, но води по брой инциденти на работното място, причинили смърт – 40% от всички такива случаи.
43% от злополуките с фатален край са станали с граждани на Евросъюза и трети страни.
На строителни обекти в Кипър работят много българи.
Кипър обсъжда увеличен с 500 млн. евро бюджет за 2023 г.
Резултатите от проучването ще помогнат за решения за подобряване на работната среда и намаляване на злополуките, каза министърът на труда Кириакос Кусиос.
С 23 000 евро бе глобена през септември компания от Пафос заради смърт на работник в кариера за добив на варовик.
В началото на октомври заради опасни условия на работа, довели до смъртта на двама души, две строителни компании в Лимасол бяха глобени с по 19 000 евро, а двама служители получиха условни присъди от 6 и 4 месеца лишаване от свобода.
Още за работа от вкъщи:
Хибридните работни графици за повечето компании означават разделяне на времето между работа от дистанция и време в офиса. За стартъпа Frontier Talent това също така означава ротация в едно и също офис пространство с друга компания, пише Wall Street Journal.
Служителите на Frontier се отправят към офиса си в Сан Франциско в понеделник, сряда и четвъртък. След два от тези дни те опаковат лаптопите си, почистват бюрата си и изхвърлят всички боклуци, така че работното място да бъде чисто, когато другата компания дойде да използва пространството.
Хиляди компании в Съединените щати все още не могат да разберат колко точно офис пространство им е необходимо, когато много служители са в офиса само няколко дни седмично. Все по-голям брой компании вече позволяват на служителите си да работят и от вкъщи, но въпреки това искат да ги виждат в офиса поне за няколко дни, за да насърчават сътрудничеството. Това означава, че офисите или са предимно пълни, или предимно празни, в зависимост от деня от седмицата.
Да вземем например Codi. Компанията за гъвкави офис пространства управлява около 50 обзаведени частни офиса и координира споделянето на офиси, така че един и същ набор от бюра, стаи за срещи, бели дъски и закуски да може да се използва от две до три различни компании, които заемат същото пространство в различни дни от седмицата.
Тези уговорки, които са нещо като временно ползване на офиси под наем, означават, че компаниите плащат само за онези дни, когато офисите им вероятно са заети. Около 35% от клиентите на Codi наемат офис за по-малко от пет дни в седмицата, казва главният изпълнителен директор Кристел Роут.
Концепцията за временно ползване на офиса обаче не работи за всички. Тя е насочена към по-малки и стартиращи фирми, които вършат по-голямата част от работата си на лаптопи и не съхраняват чувствителна информация в обемисти сървъри.
„И без това всичко ни е в облака“, казва Пиеро Молино, главен изпълнителен директор на стартъпа за машинно обучение Predibase, който плаща около 6000 долара месечно, за да използва офиса на Codi в центъра на Сан Франциско всеки вторник и сряда. Компанията има 25 служители.
Във Frontier, компания за набиране на кадри, основателят Елиът О‘Конър работи от дистанция по време на пандемията. В крайна сметка осъзнава, че му офисът му липсва.
„Прекарвах безумно много време в спалнята си през последните две години“, споделя той. „Просто почувствах, че имам нужда от промяна“. Да си плаща за място в споделено работно пространство е опция, но О‘Конър предпочита личен офис, който може да бъде само негов, когато все пак е на линия.
Но О‘Конър няма особен интерес да ходи в офиса пет дни седмично, нито да харчи пари за повече дни, отколкото са му необходими.
„Ако нямаме нужда от него, тогава можем и да не го плащаме“, казва той.
Така се спира на офиса в Сан Франциско, който включва голяма маса и кухня. Frontier плаща около 1500 долара на месец за пространството.
О‘Конър казва, че дори не знае кой заема мястото му във вторник и петък. Той подозира, че един от наемателите е стартъп за доставки на храна, ако се съди по драсканиците, оставени на бялата дъска в офиса. По думите му трима ползватели на пространството вършат добра работа, като го поддържат чисто и изхвърлят боклука в края на деня, а единствените предмети, които остават от другите наематели, са монитори.
„Всички сме големи хора“, споделя той.
За някои компании ограничаването на дните в офиса означава, че могат да си позволят по-голямо пространство. Fuzzy, компания за телемедицина за домашни любимци, базирана в Сан Франциско, първоначално търси офис от 2000 квадратни фута (185 квадратни метра), казва главният юрисконсулт на компанията Дейв Туми. Сега наема около 3000 квадратни фута, но само във вторник и сряда. При цена от около 8000 долара на месец, това е почти наполовина на подобен офис при традиционно наемане, споделя Туми.
Подобно на О‘Конър, Молино от Predibase твърди, че няма представа кои са другите наематели на офиса, който ползва. Мястото разполага с хладилник, а храната, оставена от вчерашния обитател, не се пипа, казва той. „Няма да се караме за едно гранола барче“, коментира Молино.
Понякога той държи лични вещи в шкафчетата в офиса, но най-често не оставя почти нищо след себе си. По думите му, ако не бяха непознатите, идващи през останалата част от седмицата, той би оставил документи и книги на бюрото си.