Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лекарите казаха на Дончо и Миглена, че не могат да имат бебе, но Бог реши да стори чудо в Лопушанския манастир
  • Новини

Лекарите казаха на Дончо и Миглена, че не могат да имат бебе, но Бог реши да стори чудо в Лопушанския манастир

Иван Димитров Пешев септември 11, 2023
gzgdzfxhfghfg.png

Семейства се молят на Богородица в Лопушанския манастир

Сутринта на 25 март – Благовещение, Миглена и Дончо Димитрови от Монтана ще наберат букет цветя, ще качат малкото си съкровище на семейния автомобил и ще поемат към Лопушанския манастир „Свети Йоан Кръстител“. Там, в храма на светата обител, се намира духовната закрилница на семейството им – иконата на Света Богородица.

На Божията майка дължим най-голямата радост в живота ни – дъщеря ни Магдалена. Затова на всеки празник сме в манастира, да благодарим и да се помолим за здраве, казват Миглена и Дончо. Когато през 2008 г. двамата се оженили, мисълта за дете все още била далеч от тях. Повече ги интересували излизанията с приятели, кариерата и уреждането на общия дом. После пожелали да си имат и дете, но щастието не ги споходило години наред.

Обиколихме много лекари в Монтана и София, но нищо не се получаваше. Тръгнахме и по черкви и манастири, но някак без вяра – от безизходица. Дори не знаехме какво да правим пред иконите. Докато наша позната не ни насочи към Лопушанския манастир. Каза ни, че там има чудотворна икона, която помага, и отидохме просто да направим още един опит, споделя Миглена.

Влизането в храма променило живота им изцяло, признават двамата. В черквата ги посрещнал монахът отец Христодул, разказал им историята на древната обител, запознал ги и с основите на християнската вяра, а после ги отвел пред лика на Света Богородица с младенеца и им прочел молитва за зачеване.

Държахме ръцете си на иконата и усетих нещо необичайно, което не мога да изразя с думи, сякаш ме осени някаква непозната сила, ръката ми изтръпна. После споделих това със съпруга ми и се оказа, че и той е изпитал същото, спомня си Миглена.

Съпрузите посетили още десетки пъти манастира и се молили пред иконата, а отец Христодул всеки път им разкривал нови кътчета от християнската вяра. Духовникът изповядал младото семейство – нещо, което не били правили никога в живота си, дал им да пият светена вода и ги научил на молитва, която казват и до днес пред иконата на Божията майка в дома си. И в началото на 2014 г. чудото станало – Миглена забременяла, а през ноември се родила и малката Магдалена.

С Дончо искахме името на детето да е библейско, защото сме убедени, че молбите ни пред иконата на Богородица, молитвите на отец Христодул и вярата, която покълна в нас, ни дариха с дъщеричка, споделят щастливите родители. Семейството получило от духовника и подарък за раждането на бебето – детска библия, от която всяка вечер четат на Магдалена. Защото са твърдо убедени, че човек трябва да расте в живота с вяра.

Неведомата сила, която излъчва образът на Богородица, е помогнала не само на Миглена и Дончо, но и на стотици семейства от цяла България и чужбина да се сдобият с наследници, разказва игуменът на манастира „Свети Йоан Кръстител“ архимандрит Христодул. В скромната си килия, обзаведена само с одър и разпятие, духовникът пази списък с имената на поклонници, потърсили в храма утеха и спасение, за които всеки ден реди молитви.

Славяна Йорданова /63 г./ от Бургас от 15 г. обикаля храмовете в България. Синът й Атанас, който отдавна създал семейство в САЩ, нямал деца.

„Споделих с отец Христодул мъката на сина ми и той го включи в молитвите си пред иконата на Богородица. Голяма е силата на искрената и чиста молитва, защото стигна и до Америка. През октомври м.г. Атанас и съпругата му Ейми се сдобиха с момиченце. Кръстиха го на света Ана”, споделя Славяна. – Лопушанският манастир е невероятно място – средище на чиста вяра и божествен дух. За това допринася много и игуменът отец Христодул, който е отдаден изцяло на вярата и хората – малцина са духовниците като него“, казва Славяна.

Чудотворната икона на Св. Богородица в Лопушанския манастир е рисувана в края на ХІХ век от Станислав Доспевски.

Заедно с брат си Никола той изографисал храма „Св. Йоан Предтеча“, издигнат по подобие на черквата на Рилския манастир. Такава била волята на монаха Дионисий, който през 1853 г. възстановил древната обител, строена през Второто българско царство, но опожарявана много пъти през турското робство.

Според легендите силата на иконата идва от саможертвата и вярата на стотиците въстаници, избити в района при разгрома на Чипровското въстание през ХVІІ век. В онези дни монаси от опожарения манастир скрили в земята старите икони и те до днес даряват със здраве всеки, който пристъпи с чиста вяра в светата обител.

Сигурно в тези легенди има истина, защото в началото на 2014 г. след пророчески сън на жена от София тогавашният игумен на манастира – епископ Сионий, откри зазидана в храма стара икона на Богородица с младенеца. Според експерти тя е на около 300 г., от времето на Чипровското въстание. Най-вероятно е била смятана за чудотворна, защото ръцете на Божията майка са обковани със сребро.

Днес двете икони на Богородица са изложени една до друга в Лопушанския манастир. А отец Христодул продължава да се моли за десетките семейства, потърсили помощ в храма, за да се сдобият с дете.

– Няма по-хубаво нещо от това да видиш радостта в очите на семействата, сдобили се с рожба. И да докоснеш с ръцете си това чудно Творение, било до вчера в Божиите обятия. Велик е Господ и чудни са делата му – казва отец Христодул и отново потъва в молитви.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Свят празник: Днес черпят всички, кръстени на праведна светица, живяла като мъж
Next: Актьорът Христо Гърбов е катастрофирал

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.