Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лекарите казаха на Дончо и Миглена, че не могат да имат бебе, но Бог реши да стори чудо в Лопушанския манастир
  • Новини

Лекарите казаха на Дончо и Миглена, че не могат да имат бебе, но Бог реши да стори чудо в Лопушанския манастир

Иван Димитров Пешев септември 11, 2023
gzgdzfxhfghfg.png

Семейства се молят на Богородица в Лопушанския манастир

Сутринта на 25 март – Благовещение, Миглена и Дончо Димитрови от Монтана ще наберат букет цветя, ще качат малкото си съкровище на семейния автомобил и ще поемат към Лопушанския манастир „Свети Йоан Кръстител“. Там, в храма на светата обител, се намира духовната закрилница на семейството им – иконата на Света Богородица.

На Божията майка дължим най-голямата радост в живота ни – дъщеря ни Магдалена. Затова на всеки празник сме в манастира, да благодарим и да се помолим за здраве, казват Миглена и Дончо. Когато през 2008 г. двамата се оженили, мисълта за дете все още била далеч от тях. Повече ги интересували излизанията с приятели, кариерата и уреждането на общия дом. После пожелали да си имат и дете, но щастието не ги споходило години наред.

Обиколихме много лекари в Монтана и София, но нищо не се получаваше. Тръгнахме и по черкви и манастири, но някак без вяра – от безизходица. Дори не знаехме какво да правим пред иконите. Докато наша позната не ни насочи към Лопушанския манастир. Каза ни, че там има чудотворна икона, която помага, и отидохме просто да направим още един опит, споделя Миглена.

Влизането в храма променило живота им изцяло, признават двамата. В черквата ги посрещнал монахът отец Христодул, разказал им историята на древната обител, запознал ги и с основите на християнската вяра, а после ги отвел пред лика на Света Богородица с младенеца и им прочел молитва за зачеване.

Държахме ръцете си на иконата и усетих нещо необичайно, което не мога да изразя с думи, сякаш ме осени някаква непозната сила, ръката ми изтръпна. После споделих това със съпруга ми и се оказа, че и той е изпитал същото, спомня си Миглена.

Съпрузите посетили още десетки пъти манастира и се молили пред иконата, а отец Христодул всеки път им разкривал нови кътчета от християнската вяра. Духовникът изповядал младото семейство – нещо, което не били правили никога в живота си, дал им да пият светена вода и ги научил на молитва, която казват и до днес пред иконата на Божията майка в дома си. И в началото на 2014 г. чудото станало – Миглена забременяла, а през ноември се родила и малката Магдалена.

С Дончо искахме името на детето да е библейско, защото сме убедени, че молбите ни пред иконата на Богородица, молитвите на отец Христодул и вярата, която покълна в нас, ни дариха с дъщеричка, споделят щастливите родители. Семейството получило от духовника и подарък за раждането на бебето – детска библия, от която всяка вечер четат на Магдалена. Защото са твърдо убедени, че човек трябва да расте в живота с вяра.

Неведомата сила, която излъчва образът на Богородица, е помогнала не само на Миглена и Дончо, но и на стотици семейства от цяла България и чужбина да се сдобият с наследници, разказва игуменът на манастира „Свети Йоан Кръстител“ архимандрит Христодул. В скромната си килия, обзаведена само с одър и разпятие, духовникът пази списък с имената на поклонници, потърсили в храма утеха и спасение, за които всеки ден реди молитви.

Славяна Йорданова /63 г./ от Бургас от 15 г. обикаля храмовете в България. Синът й Атанас, който отдавна създал семейство в САЩ, нямал деца.

„Споделих с отец Христодул мъката на сина ми и той го включи в молитвите си пред иконата на Богородица. Голяма е силата на искрената и чиста молитва, защото стигна и до Америка. През октомври м.г. Атанас и съпругата му Ейми се сдобиха с момиченце. Кръстиха го на света Ана”, споделя Славяна. – Лопушанският манастир е невероятно място – средище на чиста вяра и божествен дух. За това допринася много и игуменът отец Христодул, който е отдаден изцяло на вярата и хората – малцина са духовниците като него“, казва Славяна.

Чудотворната икона на Св. Богородица в Лопушанския манастир е рисувана в края на ХІХ век от Станислав Доспевски.

Заедно с брат си Никола той изографисал храма „Св. Йоан Предтеча“, издигнат по подобие на черквата на Рилския манастир. Такава била волята на монаха Дионисий, който през 1853 г. възстановил древната обител, строена през Второто българско царство, но опожарявана много пъти през турското робство.

Според легендите силата на иконата идва от саможертвата и вярата на стотиците въстаници, избити в района при разгрома на Чипровското въстание през ХVІІ век. В онези дни монаси от опожарения манастир скрили в земята старите икони и те до днес даряват със здраве всеки, който пристъпи с чиста вяра в светата обител.

Сигурно в тези легенди има истина, защото в началото на 2014 г. след пророчески сън на жена от София тогавашният игумен на манастира – епископ Сионий, откри зазидана в храма стара икона на Богородица с младенеца. Според експерти тя е на около 300 г., от времето на Чипровското въстание. Най-вероятно е била смятана за чудотворна, защото ръцете на Божията майка са обковани със сребро.

Днес двете икони на Богородица са изложени една до друга в Лопушанския манастир. А отец Христодул продължава да се моли за десетките семейства, потърсили помощ в храма, за да се сдобият с дете.

– Няма по-хубаво нещо от това да видиш радостта в очите на семействата, сдобили се с рожба. И да докоснеш с ръцете си това чудно Творение, било до вчера в Божиите обятия. Велик е Господ и чудни са делата му – казва отец Христодул и отново потъва в молитви.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Свят празник: Днес черпят всички, кръстени на праведна светица, живяла като мъж
Next: Актьорът Христо Гърбов е катастрофирал

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.