Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лекарите от Варна спасиха родилката Стела след 20 дни борба за живота й
  • Новини

Лекарите от Варна спасиха родилката Стела след 20 дни борба за живота й

Иван Димитров Пешев октомври 22, 2022
lekrasiriasriaskr.jpg

Снимка: Facebook/S. Georgieva

Лекарите от МБАЛ „Света Анна – Варна“ подготвят за изписване родилката Стела от Търговище след повече от 20 битка за живота й.

Младата жена бе приета на 25 септември в Отделението по анестезиология, реанимация и интензивно лечение /ОАИЛ/ в изключително тежко състояние, с ДИК-синдром след Цезарово сечение, извършено по спешност в болницата в Търговище, съобщава „Нова Варна“.

Няколко дни по-рано бременната в 34-а гестационна седмица жена, при която всичко до този момент протича гладко, е приета с много високо кръвно в болницата в Търговище.

Не изпускай тези оферти:

За няколко дни медиците овладяват състоянието, свалят кръвното и Стела напуска лечебното заведение. Още същата вечер обаче се връща в болницата, защото отново е с високо кръвно, но този път е и с болки и нарушено зрение. Ехографският преглед отчита частично отлепяне на плацентата, което налага спешно Цезарово сечение.

Секциото преминава успешно, бебето е родено здраво, но мъничко, поради преждевременното раждане.

След затварянето на оперативното поле обаче медиците установяват кървене. Отварят отново. Правят допълнителна интервенция, но отново започва масирано кървене.

„Колегите в Търговище са реагирали адекватно и професионално. Направен е и консулт с офталмолог.

Приложени са най-модерните и признати в практиката медикаменти за овладяване на кървенето, но пациентката е развила ДИК-синдром, едно изключително тежко, животозастрашаващо усложнение “, коментира началникът н а ОАИЛ в МБАЛ „Света Анна – Варна“ д-р Валентин Власаков. В качеството си на национален консултант по анестезиология и реанимация той е повикан в Търговище.

Д-р Власаков взема решение за превеждането на родилката във варненската спешна болница. В линейката, между Търговище и Варна, Стела прави екламптичен гърч, който е овладян от анестезиолога, който я придружава.

„В нашата реанимация младата жена постъпи в много тежко състояние – с продължаващо кървене. Веднага я интубирахме и поехме на апаратна вентилация и продължихме с усилията да овладеем ситуацията.

Благодарение на мощната вълна от кръводарители , Центърът по трансфузионна хематология успяваше да ни осигурява приоритетно нужните количества тромбоцити, прясна кръв и плазма. Положението се усложни с появата на бъбречна недостатъчност , което наложи да започнем с колегите от Клиниката по Хемодиализа спешна хемодиализа, която провеждахме ежедневно“, разказа началникът на ОАИЛ в МБАЛ „Света Анна – Варна“.

Всеки ден състоянието се следеше от специалист – акушер-гинеколог, от Родилно отделение“, в хода на лечението бяха привлечени и други специалисти – невролог, кардиолог, рентгенолог, рехабилитатор“, обясни д-р Власаков.

Под грижата на лекарите медицинските сестри и санитарите, след около седмица Стела можеше да диша сама, след две прекратихме бъбречно-заместващата терапия а в последствие лечението пое Родилно Отделение .Така около месец след кризисната ситуация тя вече е на крака и очаква с нетърпение срещата с рожбата си.

Навръх Деня на Свети Иван Рилски Чудотворец – закрилникът на медиците, лекарите в МБАЛ „Света Анна – Варна“ се обединиха около становището, че Стела вече е готова да бъде изписана и да се посвети на майчинството.

МБАЛ „Света Анна – Варна“ практически функционира като лечебното заведение, което поема всички най-тежки случаи в Източна България.

Дни, след като Стела бе екстубирана, варненските медици поеха през нощта по спешност гражданин приведен за лечение пациент от силистренската болница. Мъжът е пострадал при ПТП, изпратен от Силистра със съмнения за луксация на шийни прешлени. В МБАЛ „Света Анна – Варна“ е установена руптура на бъбрек, който е отстранен в спешен режим, за да бъде спасен животът на пациента.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Закопчаха американец на гарата в Разлог за сериозно престъпление
Next: Предаваме от Добрич, където убийството беше извършено от двама озверели типове директно на улицата

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.