Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Предаваме от Добрич, където убийството беше извършено от двама озверели типове директно на улицата
  • Новини

Предаваме от Добрич, където убийството беше извършено от двама озверели типове директно на улицата

Иван Димитров Пешев октомври 22, 2022
dobaisbiasibask.png

Окръжна прокуратура – Добрич привлече към наказателна отговорност за убийство по хулигански подбуди двама млади мъже от града. Д.Д. (21 г.) и К.П. (29 г.) са обвинени в извършването на престъпление по чл. 116, ал.1, т. 11, пр. 1 от НК.

Те са задържани за срок до 72 часа с оглед довеждането им в съда за разглеждане искането на прокуратурата за налагане на най-тежката мярка за неотклонение – „задържане под стража“.

Разследването по случая е започнато на 21 октомври 2022 година, след като 52-годишен мъж е намерен на улица в Добрич в безпомощно състояние. Той е отведен в болнично заведение, където въпреки усилията на лекарите, малко по-късно починал.

Назначената съдебно-медицинска експертиза установила, че мъжът е станал жертва на тежко криминално престъпление и смъртта му е насилствена. По тялото му са установени множество травматични увреждания, показващи, че той е станал жертва на побой.

Не изпускай тези оферти:

Незабавно във връзка със случая били предприети множество процесуални действия и действия по издирване на извършител/и на тежкото престъпление. В хода на разследването били събрани доказателства за съпричастността на двамата обвиняеми към убийството, като станало ясно, че са го извършили по хулигански подбуди.

Работата по случая продължава под ръководството и надзора на Окръжната прокуратура в Добрич. Предстои в съда да бъде внесено и разгледано искането на наблюдаващия прокурор за налагане на най-тежката мярка за неотклонение.

Още криминални:

Българка, издирвана за изтърпяване на няколко присъди за кражби в Италия, е задържана във Варна. 25-годишната Дочка М. е била арестувана на 18 октомври на летището в морската столица, става ясно от съобщение на Варненския окръжен съд.

Съдът определи най-тежката мярка за неотклонение -задържане под стража, спрямо 25-годишната Дочка М. до разглеждане на делото за екстрадицията й на Апенините.

Дочка М. е осъдена на 2 години лишаване от свобода от съда в италианския град Лука през юни 2019 г. Тя трябва да изтърпи общо 4 години, 5 месеца и 28 дни, в резултат на кумулацията на това наказание с други по предишни присъди. Европейската заповед за арест, с която жената се издирва, е издадена на 12 септември 2022 г.

Останалите присъди са от юни 2016 г. на Първоинстанционния съд във Ферара, с която Дочка М. е осъдена на 10 месеца затвор, от декември 2015 г. от съда във Флоренция, постановил 8 месеца затвор, а третата и́ присъда е от същия съдебен орган от май 2018 г., като наказанието по нея е 4 години лишаване от свобода.

В съдебното заседание защитата на Дочка М. поиска да не и́ бъде определяна най- строгата мярка за неотклонение, а втората по тежест – „домашен арест“. Искането беше мотивирано с чистото съдебно минало у нас на жената, наличието на постоянен адрес, както и с факта, че е майка на малолетно дете.

С цел да бъде намерен баланс между обществения интерес и този на издирваното лице, за съдът най-адекватната мярка за неотклонение към този момент е задържане под стража, предвид скорошното разглеждане на делото за екстрадицията на мла??ата жена.

Определението на съда може да бъде обжалвано.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лекарите от Варна спасиха родилката Стела след 20 дни борба за живота й
Next: Рашидов всява респект у всеки. Проговори за Мултигруп и силните думи на жена си и Борисов

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.