Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лекарите от Варна спасиха родилката Стела след 20 дни борба за живота й
  • Новини

Лекарите от Варна спасиха родилката Стела след 20 дни борба за живота й

Иван Димитров Пешев октомври 22, 2022
lekrasiriasriaskr.jpg

Снимка: Facebook/S. Georgieva

Лекарите от МБАЛ „Света Анна – Варна“ подготвят за изписване родилката Стела от Търговище след повече от 20 битка за живота й.

Младата жена бе приета на 25 септември в Отделението по анестезиология, реанимация и интензивно лечение /ОАИЛ/ в изключително тежко състояние, с ДИК-синдром след Цезарово сечение, извършено по спешност в болницата в Търговище, съобщава „Нова Варна“.

Няколко дни по-рано бременната в 34-а гестационна седмица жена, при която всичко до този момент протича гладко, е приета с много високо кръвно в болницата в Търговище.

Не изпускай тези оферти:

За няколко дни медиците овладяват състоянието, свалят кръвното и Стела напуска лечебното заведение. Още същата вечер обаче се връща в болницата, защото отново е с високо кръвно, но този път е и с болки и нарушено зрение. Ехографският преглед отчита частично отлепяне на плацентата, което налага спешно Цезарово сечение.

Секциото преминава успешно, бебето е родено здраво, но мъничко, поради преждевременното раждане.

След затварянето на оперативното поле обаче медиците установяват кървене. Отварят отново. Правят допълнителна интервенция, но отново започва масирано кървене.

„Колегите в Търговище са реагирали адекватно и професионално. Направен е и консулт с офталмолог.

Приложени са най-модерните и признати в практиката медикаменти за овладяване на кървенето, но пациентката е развила ДИК-синдром, едно изключително тежко, животозастрашаващо усложнение “, коментира началникът н а ОАИЛ в МБАЛ „Света Анна – Варна“ д-р Валентин Власаков. В качеството си на национален консултант по анестезиология и реанимация той е повикан в Търговище.

Д-р Власаков взема решение за превеждането на родилката във варненската спешна болница. В линейката, между Търговище и Варна, Стела прави екламптичен гърч, който е овладян от анестезиолога, който я придружава.

„В нашата реанимация младата жена постъпи в много тежко състояние – с продължаващо кървене. Веднага я интубирахме и поехме на апаратна вентилация и продължихме с усилията да овладеем ситуацията.

Благодарение на мощната вълна от кръводарители , Центърът по трансфузионна хематология успяваше да ни осигурява приоритетно нужните количества тромбоцити, прясна кръв и плазма. Положението се усложни с появата на бъбречна недостатъчност , което наложи да започнем с колегите от Клиниката по Хемодиализа спешна хемодиализа, която провеждахме ежедневно“, разказа началникът на ОАИЛ в МБАЛ „Света Анна – Варна“.

Всеки ден състоянието се следеше от специалист – акушер-гинеколог, от Родилно отделение“, в хода на лечението бяха привлечени и други специалисти – невролог, кардиолог, рентгенолог, рехабилитатор“, обясни д-р Власаков.

Под грижата на лекарите медицинските сестри и санитарите, след около седмица Стела можеше да диша сама, след две прекратихме бъбречно-заместващата терапия а в последствие лечението пое Родилно Отделение .Така около месец след кризисната ситуация тя вече е на крака и очаква с нетърпение срещата с рожбата си.

Навръх Деня на Свети Иван Рилски Чудотворец – закрилникът на медиците, лекарите в МБАЛ „Света Анна – Варна“ се обединиха около становището, че Стела вече е готова да бъде изписана и да се посвети на майчинството.

МБАЛ „Света Анна – Варна“ практически функционира като лечебното заведение, което поема всички най-тежки случаи в Източна България.

Дни, след като Стела бе екстубирана, варненските медици поеха през нощта по спешност гражданин приведен за лечение пациент от силистренската болница. Мъжът е пострадал при ПТП, изпратен от Силистра със съмнения за луксация на шийни прешлени. В МБАЛ „Света Анна – Варна“ е установена руптура на бъбрек, който е отстранен в спешен режим, за да бъде спасен животът на пациента.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Закопчаха американец на гарата в Разлог за сериозно престъпление
Next: Предаваме от Добрич, където убийството беше извършено от двама озверели типове директно на улицата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.