Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лекар предписа жълт кантарион на младо момиче, тя забременя и сега го съди! И това не е шега
  • Новини

Лекар предписа жълт кантарион на младо момиче, тя забременя и сега го съди! И това не е шега

Иван Димитров Пешев август 4, 2023
ewgsgdfgfdgfdg.png

Един от най-известните лекари в Македония е д-р Горан Трайковски от Скопие, който живее и работи в Германия. Доктор Горан има много последователи в социалните мрежи Инстаграм и Фейсбук, където по достъпен, разбираем за гражданите начин обяснява много заболявания, с които се сблъскват хората.

 

Този път в краткото си изложение той представи една интересна, предполагаема случка между пациент и лекар, за да обясни свойствата на жълтия кантарион . Както всички знаят, тази билка е много лековита и особено ценена от билкарите по света.

От жълтия кантарион се приготвя много лековито масло, което може да се използва външно, за по-бързо заздравяване на рани и възстановяване на външния епител, но и вътрешно, и за възстановяване на вътрешната лигавица.

 

Известен е и чаят от жълт кантарион, който има много лечебни свойства, както и различните тинктури, които се приготвят от тази билка. Всяко лекарство обаче има своите полезни и отрицателни свойства, така че е добре да прочетете всички странични ефекти преди употреба.

Е, такъв е случаят с младата жена, която пиеше чая като антидепресант и в крайна сметка забременя, така че обвини лекаря, който не й бе казал за всички странични ефекти на тази билка.

 

Ето какво казва д-р Горан:

„Лекар предписва жълт кантарион на младо момиче поради лек депресивен епизод. Няколко месеца по-късно тя забременява и съди лекаря за издръжка на нероденото бебе. Как е възможно?

 

Жълтият кантарион е отличен естествен антидепресант. При лека и умерено тежка депресия има ефект, сравним с конвенционалните фармацевтични антидепресанти. Жълтият кантарион повишава нивото на серотонин, допамин в мозъка, но в по-голяма степен и норадреналин, което означава, че има активиращо действие.

Но освен антидепресивния ефект, жълтият кантарион повишава и концентрацията на някои чернодробни ензими, като CYP450, който от своя страна е отговорен за метаболизирането, тоест изхвърлянето от тялото на определени лекарства, които приемаме.

 

Да се ​​върнем на примера с момичето. Тя приемала орални контрацептиви, т.е.

хапчета анти-бебе. Поради едновременната терапия с жълт кантарион се наблюдавало повишаване на тези чернодробни ензими и по този начин ускоряване на метаболизма на контрацептивите.

Всичко това довело до бързото им елиминиране от тялото, правейки ги неефективни. И така, въпреки редовното приемане на хапчетата, тя все пак забременяла. И сега държи лекаря отговорен, че не й е споменал за това действие на жълтия кантарион.

Какво е вашето мнение? Жената има ли право да го съди? Друго важно нещо! „Не започвайте терапията с жълт кантарион преди ваканция или в период, когато сте изложени на силна слънчева светлина, защото това може да доведе до фоточувствителност, т.е. алергия към слънцето, особено при тези със светла кожа“.

Continue Reading

Previous: Психиатър: Ако има смъртно наказание, повярвайте ми, нещата няма да са такива
Next: Брутални разкрития за ужаса във Видин: Ето какво го чака

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.