Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Психиатър: Ако има смъртно наказание, повярвайте ми, нещата няма да са такива
  • Новини

Психиатър: Ако има смъртно наказание, повярвайте ми, нещата няма да са такива

Иван Димитров Пешев август 4, 2023
dfsbfbgfbgbg.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

След убийството в Цалапица, нарязаната 400 пъти жена от Стара Загора, както и редица други престъпления от последните дни, изглежда, наистина зачестяват криминалните прояви. В частност – умишлените убийства.

Установихме, че наистина има повишение в броя на регистрираните умишлени убийства спрямо 2020, сочат данните от годишния бюлетин на МВР. Обясним спад през „Годината на ковида“, когато са регистрирани 98 умишлени убийства, нов ръст през 2021 със 116 умишлени убийства и 126 през 2022. За тази година броят им почти ще надхвърли 50.

 

За да разберем на какво се дължи този прираст, решихме да разговаряме с д-р Веселин Герев, психиатър, който посочи доста по-нестандартни от очакваните причини.

„Когато човек го нагрее слънцето, мозъкът му вече престава да работи нормално. Слънцето като природен феномен и горещите температури оказват следното влияние: правят мозъка експлозивен и нереално преценящ обстоятелствата, склонен към късосъединителни реакции.

 

Тези реакции обикновено са причина за конфликтно-агресивно поведение. Когато човек отговори на агресията с агресия, тя се мултиплицира с още по-голяма, докато накая се стигне до това хората да започнат да си мерят ножовете и пистолетите“, обяснява психиатърът.

 

Така докторът потвърждава, че през лятото често има по-голям брой престъпления: „Факторът висока температура, слънцегреене винаги води до много висока ескалация на напрежението в неврона и дава конфликтно-агресивни реакции, без значение дали ще са автоагресивни или ще съм някой друг“.

На въпроса защо масово извършители на убийство са мъже, Герев смята, че се дължи на устройство на психиката: „Психиката при мъжете се управлява от тестостерона, хормона на агресията и затова мъжете са по-често склонни“.

Психиатърът коментира и случая с нарязаната жена: „Имайте предвид, че при мен има все повече случаи на мъже, жертва на домашно насилие. Жените тренират бойни изкуства и ги налагат душмански, само че на това не се дава толкова гласност, защото не е интересно. Стереотипът е такъв – жената обикновено е жертва, мъжът е агресор. Невинаги обаче това е така“.

 

„Психопатията налегна голяма част от хората, което се дължи на комплект от фактори:социални, икономически, битови. И целият този комплект от неприятности води до агресивно поведение“, добави още той.

Друг основен проблем според него е, че хората не намират проблем и съответно не смятат за необходимо, че трябва да се лекуват.

„Един психопат има много особено устройство на психиката. Той е абсолютно убеден в това, което трябва да направи и освен всичко останало държи жертвите си в подчинение и не търпи противоречие. Всяко едно противоречие, всеки отказ, който му бъде направен, го докарва в състояние на дива ярост и в този момент избиват агресивните нагони“.

 

От друга страна, голямо влияние оказва и чувството за безнаказаност: „Това, че да кажем ще посегнеш на живота на някого, а пък няма да лежиш доживотна присъда, защото в закона има хиляди точки и запетайки, които те оневиняват. Например чисто съдебно минало, липса на криминални прояви, семейство, деца и т.н.“

„Освен това много важен момент е махнатото смъртно наказание.

 

Няма страх, ако има страх, нещата биха изглеждали по различен начин. Ние от някаква криворазбрана човещина, трябва да проявим човещина към убиеца и да му дадем възможност да се поправи. Той няма как да се поправи, той ще става по-зле“, добави докторът.

Това наказание не е твърде строго, а е мотивирано от научни твърдения.

„Ако има смъртно наказание и страх от смъртното наказание, повярвайте ми, нещата няма да изглеждат такива. Още Фройд е казал: „Психиката работи на принципа на страха“. Няма ли страх, няма задръжка, има късо съединителни реакции“, каза още д-р Герев.

Велизара Ангелова

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вече са в сила новите промени за шофьорските глоби и никой няма да се отърве и за най-малкото
Next: Лекар предписа жълт кантарион на младо момиче, тя забременя и сега го съди! И това не е шега

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.