Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лена e безутешнa, евродепутат я разплака: Г-жо Лена, вие сте дотук! Г-н Борисов беше и ще бъде
  • Новини

Лена e безутешнa, евродепутат я разплака: Г-жо Лена, вие сте дотук! Г-н Борисов беше и ще бъде

Иван Димитров Пешев август 1, 2022
elnlnelrlazprlz.jpg

Лена на Киро или на Киро Лената, попитала „Къде беше тези 12 години, Бойко“.

Боже, колко непросветен народ има по тоя свят, боже!

Никак не ми е работа да отговарям вместо г-н Бойко Борисов, но понеже въпросът е зададен в публичното пространство, ще си позволя и аз да й обясня къде е била публичната личност Бойко Борисов последните 12 години.

Г-жо Лена, г-н Борисов последните 12 години беше премиер на България 3 (три пъти ), за разлика от вашия Киро, който едвам издрапа еднократно 7 ( седем ) месеца и то с помощта на тати, на най-големите медии, на папата, на куп световни лидери и на куп изговорени лъжи!

Г-жо Лена, г-н Борисов беше няколко пъти в Европейския парламент, където държа реч, отговаряше на въпроси на евродепутатите, там, където твоя Киро, не беше и никога няма да бъде!

Г-жо Лена, г-н Борисов беше в Белия дом на среща с президента на САЩ, а не се снимаше по коридорите с него, както се похвали Киро!

Г-жо Лена, г-н Борисов беше приет от папата и заради него папата посети България, а не си измисляше приказки измислени, разказани от папата, както си фантазираше Киро!

Г-н Борисов когато се разхождаше по коридорите на Европейската комисия, за него под ръка се държаха и Меркел, и Макрон, и Рюте, и Урсула фон дер Лайен, и всички останали европейски лидери, а не като вашия Киро, който разхождаше чашата си с питие в ръка по коридорите на Комисията!

Г-н Борисов 12 години беше сред народа, когато той имаше нужда от подкрепа, а не като твоя Киро, който вдигаше самолета само с теб, за да отидете на усамотение в Солун!

Г-н Борисов последните 12 години строеше магистрали, училища, детски градини и поддържаше висок стандарт, а не като твоя Киро, който поддържаше един парапет, за да осигури един висок стандарт!

Г-жо Лена, мога още много примери да дам къде е бил последните 12 години г-н Борисов, но не виждам смисъл да се обяснява на политически еднодневки като вас!

Г-н Борисов е председател на регистрирана партия в съда, която е участвала на избори и е спечелила толкова избори, колкото ти, предполагам, нямаш спечелени дела, а и вие още на всичкото отгоре не можете да регистрирате партията си!

И накрая, г-н Борисов беше и ще бъде повече от 12 години, вие бяхте всичко на всичко 7 (седем) месеца и ми се струва, че бяхте дотук!

От Фейсбук профила на Асим Адемов, евродепутат от ГЕРБ/ЕНП

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагични новини за 3-годишното дете, което падна от тераса в Чепеларе
Next: България е в траур! Младо семейство почина след токов удар

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.