Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лена e безутешнa, евродепутат я разплака: Г-жо Лена, вие сте дотук! Г-н Борисов беше и ще бъде
  • Новини

Лена e безутешнa, евродепутат я разплака: Г-жо Лена, вие сте дотук! Г-н Борисов беше и ще бъде

Иван Димитров Пешев август 1, 2022
elnlnelrlazprlz.jpg

Лена на Киро или на Киро Лената, попитала „Къде беше тези 12 години, Бойко“.

Боже, колко непросветен народ има по тоя свят, боже!

Никак не ми е работа да отговарям вместо г-н Бойко Борисов, но понеже въпросът е зададен в публичното пространство, ще си позволя и аз да й обясня къде е била публичната личност Бойко Борисов последните 12 години.

Г-жо Лена, г-н Борисов последните 12 години беше премиер на България 3 (три пъти ), за разлика от вашия Киро, който едвам издрапа еднократно 7 ( седем ) месеца и то с помощта на тати, на най-големите медии, на папата, на куп световни лидери и на куп изговорени лъжи!

Г-жо Лена, г-н Борисов беше няколко пъти в Европейския парламент, където държа реч, отговаряше на въпроси на евродепутатите, там, където твоя Киро, не беше и никога няма да бъде!

Г-жо Лена, г-н Борисов беше в Белия дом на среща с президента на САЩ, а не се снимаше по коридорите с него, както се похвали Киро!

Г-жо Лена, г-н Борисов беше приет от папата и заради него папата посети България, а не си измисляше приказки измислени, разказани от папата, както си фантазираше Киро!

Г-н Борисов когато се разхождаше по коридорите на Европейската комисия, за него под ръка се държаха и Меркел, и Макрон, и Рюте, и Урсула фон дер Лайен, и всички останали европейски лидери, а не като вашия Киро, който разхождаше чашата си с питие в ръка по коридорите на Комисията!

Г-н Борисов 12 години беше сред народа, когато той имаше нужда от подкрепа, а не като твоя Киро, който вдигаше самолета само с теб, за да отидете на усамотение в Солун!

Г-н Борисов последните 12 години строеше магистрали, училища, детски градини и поддържаше висок стандарт, а не като твоя Киро, който поддържаше един парапет, за да осигури един висок стандарт!

Г-жо Лена, мога още много примери да дам къде е бил последните 12 години г-н Борисов, но не виждам смисъл да се обяснява на политически еднодневки като вас!

Г-н Борисов е председател на регистрирана партия в съда, която е участвала на избори и е спечелила толкова избори, колкото ти, предполагам, нямаш спечелени дела, а и вие още на всичкото отгоре не можете да регистрирате партията си!

И накрая, г-н Борисов беше и ще бъде повече от 12 години, вие бяхте всичко на всичко 7 (седем) месеца и ми се струва, че бяхте дотук!

От Фейсбук профила на Асим Адемов, евродепутат от ГЕРБ/ЕНП

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагични новини за 3-годишното дете, което падна от тераса в Чепеларе
Next: България е в траур! Младо семейство почина след токов удар

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.